\*/ Първата среща на SDC-BG \*/ (разказ)

Първата среща на екипа за превод на манга SDC-BG
/Един разказ на tenshi & Plama_chan/

ЧАСТ I

Денят беше 07.10.2008 - SDC-BG навършва 2 годинки и екипът на сайта най-сетне беше решил да се събере и да отпразнува празника подобаващо. Срещата на всички членове щеше да са се състои в София и приготовленията за нея бяха започнати два месеца преди въпросния ден.
Рано сутринта Плама, която почти не можа да спи вечерта, започна да се приготвя за излизане. Според плана, автобусът от Враца трябваше да пристигне на автогарата точно в девет часа и Плама не искаше да закъснее. Оправи се за отрицателно време и излезе на път да посрещне Цвети…

Междувременно във Враца…

Цвети вече беше крайно притеснена да не забрави нещо. Дали пък не е забравила украсата?! Ох, ами… подаръците? Тъкмо беше на път да се паникьоса за хиляден път, когато телефонът й иззвъня. Поглеждайки го, тя изпадна в шок.
- Тоя пък за какво ми звъни? – каза тя, като вдигна. – Какво искаш бре?
От отсрещната страна и говореше един мъжки глас:
- Тенши-доно, сигурна ли си, че трябва да принтирам този тапет? Та, в него няма нищо, което да има някакъв смисъл. А и как да го кажа на другите? Те ще ме изядат с парцалите!
- Абе, а ти как очакваш аз да го кажа от твое име?! Между другото тапетът е супер и веднага го принтирай, че не знам дали ми усещаш намека! – каза Цвети със заповеднически тон, размахвайки пръст във въздуха, сякаш стремейки се да перне въображаем Бобо по носа.
- Ой, ама ти къде му виждаш нещо хубаво? Ще взема да направя един хентай-тапет! Нях нях нях.
- КАКВО?! – виква в слушалката Цвети. – Ти в ред ли си? И после ще ми се оплакваш, че ще те ядат с парцалите. Я марш да принтираш и не се оплаквай!
- Ок, ок, ама аз пак не го харесвам.
- Кой те пита пък тебе?
- Ох, добре, Тенши-доно. Като пристигнеш в София, ми звънни. До чуване.
- До скоро, Бобо.
В този момент Цвети погледна часовника на телефона си и едва не получи инфаркт.
- СЕДЕМ БЕЗ ПЕТНАЙСЕТ! ЗАКЪСНЯЯЯЯХ! Чао, маме! – и изхвърча през вратата като стрела.

Обратно в София...

Плама беше пристигнала на автогарата малко по-рано от очакваното и понеже нямаше какво да прави, докато чака, реши да седне в едно кафене наблизо. Тъкмо когато се приготвяше да си поръча нещо за пиене, чу телефона си да звъни.
- Плами, проблем!
- Какво става, Славея?
- Ресторанта... проблем... няма да стане...
- Какво? Кое няма да стане?
Празненството щеше да се състои в япоски ресторант, в центъра, който беше резервиран от доста време за съответната дата. Плама, Цвети и Славея трябваше да се съберат от рано, за да могат да украсят малко преди да дойдат оснаталите, но...
- Имаме проблем с ресторанта. – каза Славея вече малко по-спокойна. – Сега излизам от там и се оказа, че според тях не сме правили резервация. Провериха няколко пъти, но нищо. Не стига това, ами и за днес големите сепарета са резервирани. Какво ще правим?
- КАКВО!? – развика се Плама. – Тия идиоти, как така? Е добре, явно ще търсим резервен вариант. Отивам да посрещна Цвети и после ще ти се обадя отново.
Точно в този момент автобусът пристигна. Цвети тъкмо слизаше, когато видя Плама, която странно защо, гледаше така, все едно всеки момент ще убие някой. Цвети се приближи...
- Плами, здравей. Какво става?
- Имаме проблем. Голям проблем.

...следва продължение...

ЧАСТ II

Цвети, на която и без това малко й трябваше да изпадне в паника, така се ошашави, че само чеенето й падна стремително надолу към земята.
- К-к-какъв проблем? – заекна недоумяващо тя.
- Ами, работата с ресторанта няма да стане. Тъпънарите казват, че не сме правили резервация.
- МОЛЯ?! – разкрещя се Цвети и минаващите наоколо хора почнаха да я зяпат. – АБЕ, ТИЯ С КОЙ ЩЕ СЕ ЕБАВАТ?! ЧАКАЙ СЕГА! ЗНАМ КАКВО ЩЕ ПРАВИМ!
Тя извади телефона си от чантата и почна да търси нещо, най-вероятно номер на някого. Набра го и само щом отсреща се чу „Слушам” и започна да вика:
- БОБО, ПРОБЛЕМ! ИЗПАДНАХ В ИСТЕРИЯ! ПОМОЩ!
Горката Плама само гледаше отстрани пристъпите на колежката си.
- Какъв проблем, Тенши-доно? Спокойно, казвай.
- КАК КАКЪВ? Нямаме къде да си правим тържеството! Тия от японския са казали, че не сме правили резервация!
- Задници! Добре, заеби ги. Ще намерим друг ресторант. Ще се обадя на майка ми за информация и след малко ще ви звънна. Не се притеснявайте, ще оправим нещата.
Цвети с треперещи ръце прибра телефона си в чантата и обясни на Плама какво се разбраха с Бобо.
- Такааааа… - последва дълбока въздишка от страна на Цвети. – Дано само нещата се оправят, че просто падам тука и няма да ме търсите повече.
- Е, ти хубаво падаш тука, ама аз първо ще трябва да обясня на всички, че няма да имаме среща и тогава да умирам. – отговори Плама.
Телефонът на Цвети отново звънна и тя вдигна:
- Казвай!
- Уредих всичко. Ресторантът ни чака само да украсим. Хайде, чакам ви.
- Аз да не съм ясновидка! Плюс това не си играй с мене, момче, че ще те удуша, както съм в истерия – контрира Цвети.
- Олеле… не ме бий.
- Оф, стига се размотавал, ами кажи къде да ходим.
В този момент на Плама й писна, грабна телефона и каза:
- Бобо, ако искаш да си цял след днешния ден, веднага казвай къде е тоя ресторант!
- Плама-сама, здравей.
- Хич не ми здравоствай – прекъсна го Плама – в момента съм бясна на целия свят, така че ако не искаш да го отнесеш КАЗВАЙ КЪДЕ ДА ХОДИМ!!! ВЕДНАГА!!!
- Добре, добре! Не се нахвърляйте върху мен!

След няколко минути...

- Добре, ясно разбрах. С Цвети веднага тръгваме за там. А да и преди да съм забравила, изпринтира ли каквото трябваше?
- Да, но въобще не ми.... – Плама затвори телефона преди да го изслуша, защото знаеше какво ще каже, после се обърна към Цвети.
- Добре, сега всичко е наред. Ресторантът е малко далечко, но не е чак такъв проблем. Предлагам да тръгваме и по пътя ще се обадим на народа, че сменяме мястото на празненството.
- Добре, аз ще звънна на Сеси и мамето, а ти давай на останалите.
И така двете админки се насочиха към ресторанта, като в същото време усилено звъняха по телефоните си, за да уведомят другите членове на екипа.
След около час и половина, двете пристигнаха в ресторанта, а Бобо ги чакаше отпред. Е, не беше японски ресторант, но за сметка на това беше обширно и очевидно беше само на тяхно разположение.
- Е добре, Славея още я няма, но не можем да губим повече време, затова започваме с украсата. – каза Плама.
- Започвате с украсата, добре тогава аз да излезна. Да не ви преча имам предвид. – обади се Бобо и точно както се беше запътил към вратата, Плама и Цвети креснаха в един глас - СТОЙ!
- Ти къде си мислиш, че отиваш? –попита Плама, като го погледна свирепо.
- Ооо знам аз. Той се опитва да ни остави сами да се оправяме, нали така Бобо? – констатира Цвети.
- Украсяването е работа за жени, затова не ви трябвам.
- Така ли? Плами, чу ли го? Украсяването е работа за жени?
- Даааа, чух го. Тогава каква е работата на мъжете?
Плама и Цвети се спогледаха и извикаха....
- РАБОТАТА НА МЪЖЕТЕ Е ДА ПОМАГАТ! – и в същия момент заляха Бобо с купчина от гирлянди.
Точно в този момент на вратата се появи Славея...
- Е, готови ли сте за украса?
Но като зададе въпроса и усмивката замръзна на лицето й, защото видя как Цвети бясно гонеше из ресторанта Бобо, хвърляйки по него всевъзможни предмети.
- Спри, бе идиот! Защо слагаш салфетките в чашите бе?! Ти малоумен ли си или искаш да ме изкараш побъркана?! Стой де!
Спринтът на Бобо тъкмо минаваше покрай Славея, когато тя го дръпна силно настрана и му каза:
- Бобчо, сега да си имаме уважението, но ако не искаш да те разкатая, на секундата отиваш и оправяш бъркотията си! – и го пусна, а той се отдалечи на 4-5 крачки.
- Побъркано девойче! – изсумтя той недоволно.
- КАКВО?! – викнаха в един глас Плама и Цвети.
- Споко, не му обръщайте внимание. Нека си върши там работата. Не го закачайте.
- Добре, Цвети, може ли да идете със Славея за още салфетки, че тези няма да стигнат, а също ни трябва и…
- Алкохол! – доволно възкликна Бобо.
- Млъкни бе! – кресна Цвети.
- Ох, забравих си мисълта. Какво още ни трябваше? – помъчи се да си спомни Плама.
- Розе! – обади се пак Бобо.
- Дамаре! – каза Славея.
- Ама… - опита да възрази.
- Никакво ама! – намеси се Плама. – Така, трябва ни и едно двд, за да пускаме музика, защото тука нямат уредба.
- Ще донеса лаптопа ми! Имам 15 243 песни! – намеси се за кой ли път Бобо.
- Да бе, няма да се разказваш до другия край на града за един лаптоп.
- Глупости! Ще звънна да ми го донесат! Нях нях нях.
Бобо посегна към телефона си, но в този момент той започна да звъни с мелодията на Милко Калайджиев „Елате пиленца при батко”. Момичетата се спогледаха озадачено, готови да избъзикат колегата си, но в този момент той каза на човека, с когото говореше:
- Мило, и аз те обичам. – след което затвори телефона.

....следва продължение....

ЧАСТ III

- МИЛО, И АЗ ТЕ ОБИЧАМ?!! – креснаха стреснати трите момичета, като веднага заобиколиха Бобо...
- Бобо, добре ли си? Да нямаш температура? – обади се Плама.
- Температура? Да бе, пак е прекалил с розето снощи. Идиот такъв! Как може да пиеш така? – каза Цвети, размахвайки ръка, така все едно всеки момент ще удари Бобо.
- Розе!!! Кретен!!! Нямаш спирка!!! – отсече Славея.
И точно когато Бобо се приготвяше да отвърне по някакъв начин, в ресторанта влетяха Сеси, Пърпс и Дриймс. Сеси се огледа и веднага фиксира поглед върху Бобо...
- АБЕ ТИ, ИДИОТ ЗАДРЕМАЛ, НА КОЙ ВИКАШ „МИЛО”!!! - развика се Сеси, като се запъти към Бобо, готова да го халоса с чантатата си.
- ИДИОТ, ХЕНТАЙ МАНИАК, НАЛИ ЩЕШЕ ДА НИ ПОСРЕЩНЕШ? КАК НЕ ТЕ Е СРАМ? С ПУПС ЗА МАЛКО ДА СЕ ЗАГУБИМ!!! – продължи да вика Сеси, като не спираше да размахва чантата си.
- Ама аз....ох.....стига.....нали ти се.......ау......ама.... – Бобо отчаяно се мъчеше да каже нещо, докато седеше свит до стената.
- СТИГА! – кресна Цвети и разтърва каращите се. – Не сме дошли да се караме, а да празнуваме! Укротете се и си налягайте парцалките. – като погледна многозначително към Бобо.
В този момент Бобо огледа присъстващите с цел да се заяде с тях, но изведнъж спиря погледа си на Пърпи.
- Маро? – учудено извиква той. – Ама ти как? Какво…? Не, не… Защо…? Ама как?
Всички поглеждат Бобо сякаш е паднал от друга галактика, а Сеси отбелязва:
- Тоя пак полудя.
- Абе, кой е полудял бе, лудо девойче?! Това е най-добрата ми приятелка! Ама защо не ми каза, че това си ти? – и тръгна да я прегръща, а Сеси в последния момент се изпречи на пътя му, за да защити Пърпи, и той без да иска прегърна нея, но като видя, че му се е отдало шанс да я гушка, я притисна по-силно до себе си. Прошепна й нещо в ухото, а тя затрепери. Той приплъзна ръката си надолу, докато Сеси се изчервяваше. Беше наистина притеснена, защото всички други гледаха с опулени очи на случващото се и затова го отблъсна, но той не прие отказа й и нежно постави ръка на бузата й, като я придърпваше към себе си. Вече бяха на по-малко от 2 см. един от друг, а той все така бавно и уверено се приближаваше към устните й…
… В този момент таванът пропадна и върху всички се изсипа цял тон мазилка. Шокът беше пълен, когато видяха, че от купчината замазка някой се надига и се отупва от нея. Сеси се беше сгушила в Пърпи, Славея се беше скрила под масата, Цвети и Плама се бяха залепили за стената в другия край на помещението, а Бобо не беше мръднал от мястото си, извадил беше молитвеника си и четеше усърдно „Отче наш”.
Когато вече всички си мислеха, че е настъпил апокалипсиса, видяха, че отупващото се същество е не кой друг, а самата Момо, която носеше огромни авиаторски очила, на врата й беше заметнато едно шалче, а в ръката си държеше счупен лост, явно беше от изстребител. Тя огледа помещението и се усмихна закачливо...
- Опааа, май пак направих голяма бъркотия. Та как сте хора, върви ли купона?
- Купон, какъв ти купон? – обади се Плама, - Както виждаш, още сме до под кривата круша на бай Блогой от Собстрой. Е добре, няма какво да се прави щом всички, така и така вече са тук, всички заедно ще довършим украсата.
- Хайде, всички на работа! – плесна с ръце Цвети.
И тъкмо когато се канеха да започнат със събирането на мазилката по пода, от вратата влетяха около десетина униформени мъже с черни очила и строго изражение, като се подредиха се в редица от двете старани на врата.
- Извинете, агент 0666. Спешно свикване в щаба. – каза сериозно единият от тях.
Народът остана потресен. Какво става? Кои са тия? Плама тъкмо се канеше да изглади недоразумението, когато Славея я спря.
- Колеги, извинете ме, но изникна нещо спешно и се налага да вървя. – каза тя, след което извади от чантата си един черен шлифер и чифт очила, облече се и излезна през вратата, като веднага след нея тръгнаха и униформените.
- Божеее, ама тия я следват като кученца на каишка! – възкликна Плама, обръщайки се към екипа, който все още мигаше на парцали.
- Е, браво. Кой знае какво още ще се случи днес? – попита Цвети, която вече съвсем не разбираше какво става.
И тъкмо за да отговори на въпроса й, вратата на съседната стая се трясна с все сила и оттам зазвучаха бойни фанфари. Всички се спогледаха:
- Какво става? – каза Пърпи. – И къде изчезна Дриймс?
В този момент разноцветни прожектори осветиха вратата, на която стоеше не кой да е друг, а самата Дриймс, облечена в ги и застанала в бойна поза, се подсмихваше. Очите на всички аха-аха да излязат от орбитите си, като я видяха в това облекло. Тя пристъпи тежко в стил Бойко Борисов и каза на Бобо:
- Готов ли си, момче?!
Бобо примигна веднъж после се осъзна и каза:
- Ти ебаваш ли се с мене? Ще те размажа като муха, а и не удрям момичета.
- Ти на тежкар ли се правиш бе?
- Не. Аз съм си такъв.
- Айде бе, да те видим!
- Ще се разревеш на края.
- Кой бе?! Аз ли?! – и Дриймс му удари едно круше. Бобо се олюля и залитна, но успя да запази самообладание и се задържа на крака.
- Такааа… Ще ти го върна тъпкано!
И се запъти към нея с бойна крачка, но както си минаваше покрай Сеси, тя му се усмихна и той така се развълнува, че се спрепна в едно паднало от тавана желязо и залитна напред, удряйки си главата в колоната. Цялата зала гръмна в смях, Бобо се свлече на пода в безсъзнание, а Дриймс победоносно стъпи върху припадналия й колега и вдигна ръка в знак на победа.
- Божкеееее! Ама стига вече, това на нищо не прилича, нали щяхме да празнуваме? – Плама се хвана за главата и очевидно беше бясна. – НЕ МОГА ПОВЕЧЕ! Я ВСИЧКИ НА РАБОТА! Сеси – свестявай Бобо, Момо и Дриймс подхващайте метлите и мазилката да я няма, Цвети и Пърпс почвате с масите, аз подхващам гирляндите! – Плама раздаваше заповед, след заповед, размахвайки едно от железата, паднали от тавана, точно като госпожа Генералшата на Втора Сибирска Дивизия.
Не след дълго Бобо дойде в съзнание и щом видя Сеси веднага започна да я гушка.
- Бобо, стига!
Никаква реакция от страна на Бобо.
- Алооо, на тебе говоря. Бобо, ПУСНИ МЕ, БРЕ МУХЛЬО! – кресна Сеси, взе една метла и започна да го налага.
- Оооо, бой! Сеси, дръж се, ще помагам! – каза Дриймс и се запъти към Бобо.
- Идвам, Сус! И Пуфа ще помага! – викна Пърпс и започва да се оглежда наоколо, търсейки нещо, с което да замери Бобо.
Не намери нищо по-подходящо от един стол, хвана го и точно както се беше запътила към Бобо, се чу силен трясък. Всички се обърнаха по посока на вратата и що да видят. Във входа на заведението се беше забил жълт камион, очевидно този, с който в заведението зареждаха хранителни продукти. Всички гледаха с недоумение, когато за тяхно още по-голямо изумление от камиона слезе не друг, а самата Цвети...
- ХОРА, ВИЕ ОТ ДУМА НЕ РАЗБИРАТЕ! ПИСНА МИ! – и както викаше се обърна към Бобо. – ТИ СИ ВИНОВЕН!
- Кой? Аз? Че защо винаги аз? Откачени девойчета!
-СТООООП!!!! – кресна Плама – АМА И НА МЕН МИ ПИСНА ВЕЧЕ! ВИЕ СТЕ....
Неочакван глас прекъсва Плама:
*сега е време за рекламна пауза* ; *сега е време за рекламна пауза*
- КАКВО!!? – екипът на SDC-BG крещи в един глас.
- Извинете, тук ли е празненството на SDC-BG? – чува се непознат глас. Всички се обръщат и какво да видят....
- ГАКТ!!!
- Здравейте! – усмихна се Гакт – Както виждам доста се забавлявате! А Плам, къде е?
- Мммм, тук! Имам въпросче – КАКВО ПРАВИШ ТУК? – Плама викна с отчаян глас.
- Е, как какво, не може ли да дойда на празненството на сестра си и колегите й?
- На сестра ти? Да бе друг път, нях нях, нях – захили се Бобо.
- Ама ти още ли си тук? – обади се Цвети.
- Той е безнадежден случай, какво да го правим? – въздъхна Пърпс.
- Е, как какво, да го набием! И без друго отдавна му се каним! – каза Цвети.
- Може ли и аз да участвам в тупаника? – попита Момо.
- Може, може, колкото повече, толкова по-добре, хихихих! – Дриймс се захили злобничко и погледна към Бобо.
- Добре, но обещайте да не го боли много, мъж ми е все пак . – Сеси направи мили очички.
Изведнъж оново онзи неочакван глас:
*в ефир сте* ; *в ефир сте*
- МОМИЧЕТА В АТАКА! – Цвети, Сеси, Пърпс, Дриймс и Момо крещят в един глас и хващат по една кутия с яйца, от камиона, забит във входа на ресторанта. – ДРЪЖТЕ ГО!
- Ама вие сериозно ли? – с подсмешка отвърна Бобо, но в същия момент едно яйце го перна по главата. – Да, сериозни сте. АААААААААААААА! – Бобо се обърна и побягна толкова бързо, колкото не беше бягал никога преди това.
- ДРЪЖТЕ ГО!!! – викна Цвети и момичетата тръгнаха след него.
Изведнъж Плама и брат й се оказаха сами в порутеното заведение...
- Е, това ли беше? – попита Гакт.
- Еми, май да! – каза Плама, като седна на един стол.
- Ама че работа! Какво е това? Много странен ресторант сте избрали?
Плама погледна пред себе си и какво да види – Хидето седеше пред нея и оглеждаше заведението...
- Ако наистина сте избрали това заведение, много лош вкус има екипа ти. А всъщност, къде са хората?
- Няма ги, преди малко излезнаха. – отговори Гакт.
- Не ми казвай, че откачената група, която видях на идване са SDC-BG! – отвърна Хидето.
- Позна! Плам, а ти защо мълчиш, няма ли да кажеш нещо на мъжа си? – попита Гакт.
*рекламна пауза*
ЧАКАЙТЕ, ЧАКАЙТЕ ХИДЕТО Е МЪЖ НА ПЛАМА, А ГАКТ И Е БРАТ! ЗАЩО? О.О
*в ефир сте*
- Нямам какво да кажа, освен да ви благодаря, че дойдохте. Ние сме един откачен екип, но въпреки всичко сме задружни. Хайде да се прибираме!
Хидето хвана Плама за ръка и тримата заедно излезнаха от ресторанта. На излизане Плама се обърна към празното помещение, след това погледна към дупката в тавана, усмихна се и извика на скритата камера...
- ТОВА БЕШЕ! КРАЙ НА ИСТОРИЯТА!

Както написах в скайпа(ама никой не е станал още за да види) ОМФГ,ЗАЛЯХ СЕ ОТ СМЯХ! :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol:
ОБИЧАМ ВИИИИИИИИИИИИИИИИИИ :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol:

Е не :suspect: За първи път си оплюх монитора от смях :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol:
МАЛЕ МИЛА ТАКОВА ЧУДО НЕ БЯХ ВИЖДАЛА!! :lol!: :lol!: :lol!:

хехе, браво. да видим догодина тъй ли ще стане. :lol: агент 0666? :affraid:

avrora_666 написа:

хехе, браво. да видим догодина тъй ли ще стане. :lol: агент 0666? :affraid:

Не беше ли 0777? :shock:

Беше. Я виж ника на Славея какъв е обаче! :lol:

Sesilia-chan написа:

avrora_666 написа:

хехе, браво. да видим догодина тъй ли ще стане. :lol: агент 0666? :affraid:

Не беше ли 0777? :shock:

в историята съм 0666, а иначе известният агент е 007 8)
но за мен е по-добре така, защото съм avrora_666 :cheers:

Мнеее... беше 0777, ама мамето добре ме светна, че трябва да е 0666, така че затова е цялата работа. Не се стряскайте от объркването. :roll:

Ау,абе хора,толкова ли съм ви наплашила? :scratch: Бойни пози,забиване на крушета.... XD Умрях от смях докато четох историята!Искам още! :P