Мисия: да сдобрим Сес и Бобо!

Така, явно и аз ще пиша историйка за СДК БГ :cyclops:
Но ще е след тази на Сес, така че очаквайте:

:arrow: Каква тъпня направи Бобо пък сега?
:arrow: Кухи дървета, запалени печки, подивели крави, задушни бани и какво още ще измисли откаченият екип?
:arrow: Как Пуфа се намеси в историята?

Coming Soon

Уау, уау... Нямам търпение да прочета! Надявам се скоро да видя първата част. Звучи доооста обещаващо, особено щом Бобо и Сеси са намесени.

Цитат :

Кухи дървета, запалени печки, подивели крави, задушни бани и какво още ще измисли откаченият екип?

:D Звучи доста интересно!Веднага ще я прочета,щом я направиш ;D

След продължителни молби от страна на Сес, разказът бе започнат...

Част I

14 февруари 2009. Свети Валентин.
"Този ден най-после дойде", каза си развълнувано Сесилия, гледайки замечтано пухкавите облаци през малкото прозорче на самолета.
"Денят на завръщането ми вкъщи, ден на щастие, безмерна радост и... ще ги видя отново."
Сес се усмихна на спомена. Да, щеше да ги види всичките... Откаченият екип с водач на Втора Сибирска Дивизия Плама и помощник-генералшата, милата Цвети. Всички до един, от скъпата баба Пърпс, ентусиазираната Дриймс, тайният агент 0666 Ея, Момо с железата... до Бобо.
Сес въздъхна комично и скръцна със зъби при мисълта за последния. Ех, тоя Бобо! Циничният, перверзен и високомерен идиот щеше да я посрещне на летището. Защо ли пък точно той трябваше, от всички!?
А дали се беше променил? Сеси не вярваше. Всички щяха да са си същите... нали?
Пристига полет №14, прекъсна мислите й дигиталният глас.
Сеси си пое дълбоко дъх и се изправи.
"Пазете се, екип! Идвам!"
Самолетът още не се бе приземил, но Сес не можеше да чака повече.
Изтича до вратите и ги разтвори в еуфория.
- Госпожице, какво пра... - започна една стюардеса, но Сес не я чу.
Усети как вятърът погали косите й, разпери ръце, погледна триумфиращо небето и прошепна:
- Върнах се. Най-после у дома.
Самолетът кацна, а колелата още се въртяха и стълбите още се спускаха надолу, когато Сес изтича от него. Спря и се огледа наоколо.
Летището бъкаше от народ, и всеки чакаше някого. Пътниците заприиждаха, навсякъде се запрегръщаха хора... Сес ги гледаше унесено и търсеше Бобо из тълпата, но не го видя никъде.
Погледна часовника си, 7:40.
"Къде се мотае тоя мухльо?!" викна си тя наум и въздъхна. Дъхът й излезе като облаче в сутрешната прохлад.
Сес погледа хората още малко, после отново се върна на облаците.
"Сигурно се е успал", рече си и дяволито се засмя при представата на търчещия закъснял циник. "А ако екипът узнае...", продължи да си представя как всички го подгониха с остри хули.
Бяха се уговорили после да се срещнат на същото място като на първата среща... Вече бе напълно ремонтирано и ново, така й каза Цвети последния път.
Сеси отново погледна часовника си. 8:00. Къде се бавеше Бобо?
Започна да се изнервя. Ами ако я е забравил!?
"Смотан кретен, тъпкано ще ти го върна!" закани се тя наум, и в същия миг й капна на носа.
Тя отново вдигна поглед към небесата.
Кога се появиха тези черни облаци? Все едно времето се сменяше според настроението й... В един миг слънцето огряваше лицето й, а в следващия започна да капе ситен дъжд...
Ситен дъжд ли? По-скоро порой.
Капките се учестиха, а хората все повече и повече намаляваха, и всички наизвадиха разноцветни чадъри...
А Сес нямаше чадър. Искаше й се да отиде и да се скрие под някоя стряха, не й трябваше настинка точно сега, но краката й напук отказаха да помръднат. Влагата се просмука в дрехите и обувките й и започна да й става студено. Тя затрака със зъби и се разходи напред-назад, опитвайки се да се стопли, но положението стана още по-лошо.
"Защо?" запита се, вече отчаяна. Къде бяха всички? Защо я изоставиха?

Като по часовник, когато в 9:00 дъждът спря, но облаците не изчезнаха, на летището се появи Бобо, сънен и пиян. Той се отправи към Сеси, залитайки застрашително, мърморейки си нещо от сорта на "Защо аз", и оттам нататък последваха несвързани псувни по адрес на някакъв незнаен крадец на автомобили...
Вече беше на пет крачки от нея, когато се съвзе, и извади една широка усмивка.
- Привет, Сес-чан! - и протегна ръце за огромна прегръдка.
Сеси го изгледа с празен поглед, после му заби един право в носа.
Бобо се свлече на земята.
- КРЕТЕН! ИДИОТ! НАДУТ ПУЯК! ПЕТЕЛ! КАК МОЖА ДА МЕ ЗАРЕЖЕШ В ДЪЖДА ДА ТЕ ЧАКАМ ДВА ЧАСА!!
После му зашлеви още един, обърна се и ядосано тръгна към мястото на срещата.
Бобо се надигна и се загледа след нея.
- Ама какво пак съм направил? - измърмори си вяло и се завлачи след нея.

// to be continied

I want moooooooooooooooooooooooooreeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeee @.@

Е не, след удивителен натиск от страна на Сеси, ето ви и 2 част.

Част II

По същото време екипът на СДК се беше събрал в наистина огромното помещение, разширило се благодарение на значителното дарение на средства от страна на Ея, по-известна като агент 0666 по света, и никой не подозираше за разигралата се драма на аерогарата.
- Е вече не издържам! - викна Цвети и се изправи, гледайки нервно часовника. - Няма ги от два часа!
- Спокойствие и само спокойствие... - измърмори Плама, която медитираше, качила се на масата. Практикуваше йога вече от три месеца, но всички виждаха потта от напрежение по лицето й и знаеха, че и шефката едва се сдържаше да не скочи.
- Ей, може да са се усамотили някъде, все пак се виждат за пръв път от година... - размишляваше Ея, поклащайки чаша вино в ръка.
Всички я изгледаха странно, все едно искаха да я изядат с поглед.
- Добре де, само се шегувам! - засмя се агентката.
Пърпс се изправи.
- Каквото ще да правят, отивам да пребия Боб нии-сан, че ни зарязаха!! ИСКАМ СИ ВНУЧКАТА!!
- Айде, маме!! - изправи се и Цвети, извади едно пиратско знаме и си върза черна превръзка на окото. - Напред, на лов за идиоти!
- Да го намерим и да го накараме да изплюе камъчето! - ухили се зловещо Пърпс.
Дриймс, която досега прехвърляше поглед от едната на другата, се изправи в стойка Бойко Борисов и заяви с преправения глас на кмета на София:
- Момчето ще ни върне мама, иначе... - и заплашително разпука пръстите си, както бяха свити в юмрук.
- Да тръгваме! - изреваха трите в един глас, когато вратата се тресна и Сес се появи, мокра до кости. Но не само от дъжда, и това го разбраха всички, щом забелязаха подпухналите й очи и ядосаното изражение.
- Ка... Какво стана!? - зяпна Цвети, а Сес вече не издържа, побягна към нея и Пърпс, хвърли се в ръцете им и избухна в ридания.
- КАКВО СТАНА!? - викна Пърпс, вече напълно потресена.
- Т-т-тоя м-мухльо... - изхълца Сеси и се вкопчи по-здраво в тях.
- Бобо ли!? - ахна изумено Цвети.
- Какво е направил? - попита Плама строго и слезе от масата.
В същия миг вратата отново се отвори и Бобо се вмъкна вътре - като на четири пъти не можа да уцели входа и се хакна здравата в стената.
Щом го видя, Сес се отскубна от Цвети и Пърпс и побягна през задната врата.
Плама го изгледа строго, а Цвети и Пърпс му хвърлиха по един изпепеляващ поглед.
- Обяснявай! - заповяда Плама.
- Ой? Какво да обяснявам - примигна Бобо заспало и тръгна към нея, но се спъна в едни кашони и славно се бухна на земята.
- Полека с железата, трябва да оправяме самолета на Момо. - смъмри го Плама, после отново настоя: - Обяснявай защо Сес плачеше!
- Че аз откъде да знам... - измърмори Бобо и махна едно желязо от главата си, на която излезе подутина.
Цвети и Пърпс го изгледаха застрашително.
- Ой ой... Добре де... Ам... Аз, такова...
- Ти, такова? - попита Дриймс, отново разпука пръсти и каза с гласа на Бойко Борисов. - Казвай, момче, иначе ще хвърчат кокали.
- Ам, аз така, леко си пийнах сутринта, за да отпразнувам... и, ам...
- И!? - изгледаха го всички, аха-аха да избухнат с размера на атомна бомба.
- Мм, леко така, съм взел, че съм заспал...
Плама сложи ръка на челото си.
- О, не. Не ми казвай, че си спал, докато валеше...
Бобо започна обилно да се поти.
- Ам...
- КРЕТЕН! - викнаха всички и го хакнаха.
- Ой... - измрънка Бобо отново и отстъпи крачка назад.
Отново се спъна в кашоните и славно се свлече, като заби глава в железата.
- Ой... - пак изохка.
Момичетата го гледаха мъртвешки.
Той премигна.
- А?
Те продължаваха да го наблюдават втренчено.
Бобо се почеса по главата лениво.
- Ой?
- Сега ще се сдобрите, идиот такъв. - изрече тихо Плама, и точно гласът й беше страшното.
- Току-що се върна от Америка и ти вече я обиди. - продължи Цвети със същия опасно тих глас.
- Ще правиш каквото ти казваме. - заплашително прошепна Пърпс.
- И ще я разведриш на всяка цена. - довърши гласът на кмета на София.
- Иначе си мъртъв! - заключи агент 0666 и спокойно си изпи чашата вино.
- Ой ой... - измрънка Бобо и понечи да каже още нещо, обаче в същия миг стената се срути върху него.
В последния момент преди да го смаже, Бобо грабна едно желязо и заби единия край в земята, а стената подпря на другия.
- Безсмъртен съм, нях нях нях. - ухили се той.
Всички гледаха с опулени очи новопоявилия се половин вертолет, от който изскочи Момо със старите авиаторски извънземни очила и шалче.
- Опаа... Май голяма беля направих. - заяви весело тя, стъпила върху стената и погледна невинно към Бобо. - Добре, че нямаше нещастието така мило да те смажа с брицата на стареца...
После се огледа.
- Къде са ми овехтелите кашони с ръждите?
- Там долу. - посочи Дриймс.
- Гадост. - изсумтя Момо.
- Имаме по-голям проблем. - отряза Плама и разказа на Момо за случилото се.
- Ау, загази, човече... - отбеляза на Бобо тя.
- Ой ой... - измърмори само той отдолу.
- Както и да е, нека да разчистим и да измислим план как да сдобрим Сес и Бобо... - въздъхна Цвети и екипът се хвана на работа.

// to be continied, най-сетне към част III!

Аз предлагам да натупате полу умрелия Бобо и така ще се разведря :twisted: :twisted: :twisted: :twisted:

О, ние че ще го натупаме, ще го натупаме, обаче въпросът е да ви сдобрим... :cyclops:
Тук начинът е друг и ще се разбере чак накрая! :lol!:
Почти измислих цялата работа, остава само да доизмисля някои подробности...
Очаквайте трета част към края на деня или утре. ;)

Ето я и трета част!!

Част III

- Така. - въздъхна Цвети, след като разчистиха.
Екипът се бе събрал в кръг около Бобо и всички (освен него) имаха сериозни изражения.
Той огледа всяка от колежките си. Точно срещу него седеше Плама с кръстосани крака и съсредоточено медитираше. Усещаше злобните погледи на Цвети - седнала от дясната страна на Плама - и Пърпс - отдясно пък на Цвети. Двете стояха в едно и също положение, приседнали на десния си крак, прегърнали свитото си ляво коляно. Следващата беше Дриймс, седнала по Бойко Борисовски, след нея Славея - която отново си бе наляла чаша вино - и накрая Момо, все така с авиаторските очила и шалчето.
- И ще заповядате, деца? - попита Бобо саркастично.
- Мислим, дядо. - сряза го Пърпс.
- Ой...
- Някой да има идеи? - огледа се Цвети.
Всички поклатиха глави и се вгледаха в пода...
И тогава изведнъж Дриймс извика:
- ИЗМИСЛИХ!
Всички се скупчиха около нея, а Дриймс извади старите очила на Цвети от един прашен шкаф и си ги нахлупи на носа.
- Ей, не знаех, че са там. - изуми се Цвети.
Дриймс се ухили.
- Вчера Ея си беше забравила архивите на масата, и аз така, случааайно ги попогледнах...
Агентката се задави с виното си и посочи Дриймс обвиняващо.
- Значи ти си била!! Ето защо вчера не можах да ги намеря!! - после я хвана за раменете и я разтърси. - Къде си ги скрила!? Шефът ще ме убие, ако разбере, че ги няма!!
- Шефът ли? - попита Цвети изумено. - Откога Плама е момче?
- Неее, Хидето!
Ченето на Плама падна.
- ХИДЕТО ТИ Е ШЕФ!?
Ея кимна и тъкмо щеше да каже нещо, когато Момо посочи Бобо и напомни:
- Ей, ние нямаше ли да го измъчваме?
- Верно бе! - бухна се по главата Цвети с едно желязо и изохка. - Много са корави...
- Нали. - ухили се Момо.
- Та, каква ти е идеята, бабе? - обърна се Пърпс към Дриймс.
- Ами, не знам дали ще сработи... - завъртя несигурно поглед мечтателката.
- Нищо, казвай. - подкани я Цвети.

// to be continied, музата пак свърши =.=

Purple написа:

- Айде, маме!! - изправи се и Цвети, извади едно пиратско знаме и си върза черна превръзка на окото.

Ахахаха, пират... :lol: При това едноок...

Purple написа:

продължи Цвети със същия опасно тих глас.

Мдааа, опасно тих глас... *кима утвърдително* Права си, маме, права си.

Олеле, искам ощееееее... Направо умрях от смях :lol: :lol: :lol:

Аз умирам от сълзи,заради тъп Бобо! :( :( :( :( :(

ами... бобо, така е... като си единственото момче от екипа :roll:

Аз медитирам, че и върху масата - леле! :lol: :lol:
Пърпс супер е! Чакам продължението с нетърпение!

ЕДИТ: Хидето!!! :affraid: Работи за тайните служби и не ми е казал!!! :evil:

Част III - continied

- Значи... - пое си дъх дълбоко Дриймс и започна да им шушука нещо. След всяка дума изражението на Бобо ставаше все повече и повече затъпяло, а това на момичетата все по-радостно и по-радостно.
- Идеята е супер! :lol!: - възкликна Цвети.
- Всъщност това е най-глупавото нещо, което съм чувал... - започна Бобо, но Пърпс го прекъсна:
- Ти си провиненият, така че нямаш мнение по въпроса!
Цвети вдигна палец.
- Съгласна с мамето!
- Тогава да вървим! - ентусиазирано викна Дриймс. - Да успокоим мама!
Момичетата тъкмо щяха да се завтечат през вратата, повлекли мрънкащия под носа си Бобо, когато гласът на Софи Маринова запя "Буря" от телефона на момчето.
Момичетата се спогледаха изумено, като се чудеха какво става, а Бобо вдигна телефона:
- Ало? Ааа... Здравей, Ани! Как си?
Момичетата отново се спогледаха, когато изведнъж Пърпс потъмня от гняв и грабна телефона от ръцете му и започна да крещи на слушалката:
- КАКВО ИСКАШ ПЪК СЕГА!? ИМАМ ВАЖНА РАБОТА!
От слушалката долетя някакво бързо говорене, подобно на жужене. Лицето на Пърпи все повече и повече потъмняваше.
- НЕ БИЛ ТОЙ ВКЛЮЧЕН! - развика се момичето, после отново се заслуша напрегнато.
Останалите членки на екипа продължиха да гледат тъпо-тъпо, после Плама бутна Бобо въпросително.
- Коя е тази Ани?
- Майката на Пърпл-тан. - отговори той.
- Ти откъде й имаш номера? - попита подозрително Цвети, когато гласът на Пърпс я заглуши:
- ОТКЪДЕ-НАКЪДЕ ПЪК СИ НЯМАЛА НОМЕРА НА ДРУГИТЕ!?
Пърпс отново се заслуша, после възкликна:
- ПУФА!? КАКВО...
Тя млъкна посред средата на изречението, после ядосано затвори телефона и го трясна в ръката на Бобо.
- Трябва да отидем да взема яденето!
- Ще мъкнем и Пуфа? - изуми се Дриймс.
- ЗВЯРЪТ ТАКА КАЗА! - изфуча Пърпс, излезе и тресна вратата. Другите побързаха да я настигнат - Бобо се влачеше най-отзад, но Плама го подритна, така че целият екип се отправи с бясна скорост към едно кафене в центъра на София...

// to be continied, към част 4!

Пахахаха, телефонът на Бобо звъни с... ахахахаха... И Бобо знае номера на майката на мамето О.О леле... дали знае и на мойта (другата де, не Пърпи)

:lol: Мале, Пламче, какви са тези ритници?! Нещо много слаби ми се виждат. :lol:

ОЩЕ,ОЩЕ,ОЩЕ*скандира*

Ииии... Ето я и нея!!

Част IV

Пърпс, ходеща с огромни крачки и с лице на буреносен облак, зърна познатия й русо-черен перчем, дългия нос и двете огромни бръчки около него още отдалеч, и се втурна към нея. Колегите, които досега едвам смогваха от умора, се изумиха от огромната й енергия. Откъде я намери!?
- Аз ще настигна бабето! Това е моята цел! - запали се Дриймс и се втурна и тя.
В следващия миг обаче Пърпс стигна до жената, тресна ръце на масата и започна високо да вика нещо. Майка й я изгледа - как, екипът не можа да разбере, твърде далече беше - после се изправи, вдигайки нещо бяло от скута си, целуна го и го връчи в ръцете на Пърпс.
Момичето се обърна с досада - успя да разчете в погледа й Дриймс - и след малко се озова пред екипа.
Пуфияна се наежи и залая.
- Пфууу, гадост! Пробута ми я право в ръцете! - викна и пусна кучето на земята, хващайки здраво каишката.
Пуфа се втренчи в Бобо и изръмжа, а той й върна злобен поглед.
- Млъкни, иначе те зарязвам в първата канавка! - скастри я Пърпс.
Кучето изръмжа още веднъж и млъкна. Бобо го изгледа победоносно и му се оплези.
- Тя е в парка! - рече Тенши, която през цялото време говореше по телефона.
- Да вървим! - каза Плама и се запътиха натам.

// to be continied

А,така,бабе!Моята цел е да те настигна! XDDD I want more! ^^

Purple написа:

Бобо го изгледа победоносно и му се оплези.

Хахаха, Бобо да се плези - нещо, което трябва да се види!

Ей, ей, да не забравяме, че аз не си падам бързоходеща... сигурно съм най-отзад и командвам с телефона, хаха, ама Бобо сигурно няма да е доволен от туй, ама него кой го пита :V :lol: