RPG - Организационна тема [open]

Такам, като гледам, форума ни си проси едно РПГ...

Първо, всеки може да учавства - но е хубаво да може да пише минимум веднъж на седмица.

Второ, без лигатни. Моля. Най-много малко:V.

И трето, светът.

При достата си опити и завършени проекти като писател съм установил една основна трудност при започването на една творба - светът, в който се развива действието.

Трудността в създаването на собствен свят, дали фентъзи или сай-фай, няма да описвам. Трудно е, много - ако искаш да стане хубаво.
Използването на реалния свят има друга проблематика - различните култури, езици и имена...

Та, реших проблема с едно нещо, което наричам Идеалния свят.

Такам, под "идеален" не го разбирайте буквално. Това е нещо като идеалния газ - газ, който се състои от идентични частици без обем, между които не съществува движение. Той е също толкова фиктивен, колкото мот свят, но се използва във физиката със същата цел - за лесно представяне на закони и формули, или истории и герои.

Идеалният свят е копие на Земята, но като една огромна, мега държава, в която са смесени на едно място всички култури, без да има граници. Това значи, че Пешо може да е брат на Дмитрий, сестра му да се казва Сандра, майка му Асука, баща му - Сун.

Но пък езиците, естествено, създават проблеми. Затова съм решил така - езикът е езикът на който пишем - български. Другите езици учавствуват като два типа - допълнителен език, английският, който се ползва абсолютно наравно с основния, и древен език, който може да бъде латински, италиански, а в нашия случай - японски.

Ок, а държавата? Ами, средностатистическа заможна държава, на която не й липсват нито богати, нито бедни. Има небостъргачи и градове, пълни с бизнесмени, има и малки градчета с къщи и градинки. Има авиолинии, автобуси, метро, трамвай, влак. Има компютри, интернет. Но няма хипермрежа, бластери и електрически джобни резачки, сиреч, технологията е на равнището на сегашната ни.

Същевременно, абсолютно е възможно да има магия. От всякакъв тип. Може да бъде просто трикове, които надминават нормалното - през египетски заклинания, които влияят индиректно, келтски руни, до директни заклинания без жестове и думи...

Училище... ок, тъй като нещата ще се въртят най-вероятно около училище, да разясня училищната система. Тя ще бъде нещо средно между българската, американската и японската...


Повечето училища - 95% - са държавни.
От 6 до 12 години - начално училище. Децата тичкат и се забавляват.
12 до 15 години - прогимназия. Децата се забавляват, но усещат ужаса на изпитите.
ИЗПИТИТЕ - хахаха, бъзикам се. Нищо страшно. Просто зависи къде ще те пратят. Да де, същото като в седми клас.
15 до 18 - трите години гимназия. В някои училища може да продължава до четири.
Часовете обикновено започват в 8 и свършват към 3-4 на след обяд. Дам, целодневно. Обядват си в училище, носят си храна или си купуват от лавката.

Учителите. За разлика от нашите, не са дебили и са съвсем добре платени. Интелигентни са - много малко с титла Бакалавър преподават в училищата, най-често само пробно за месец-два. Всички останали са магистри, дори доценти.

Строгост - варира, но като цяло училището нито е много строго, нито позволява много волности (т.е. по-строго е от средното българско училище, но не е нещо тип Хитлер-директор).

Извънкласни дейности и клубове - такова нещо в БГ няма. Е, в този свят има. Всякакви. Каквито си измислите. Не, без майтап.

Ок, каква е целта на РПГ-то? Да развием хубави герои, които да си взаимодействат помежду си. Забравете всичко, освен това как да развиете и покажете характера на героя си. Като за начало - нека всички са от едно школо. Решете възрастта и класа по друга линия.

Бележка: Няма лошо да има екшън, магия, мистика, дейт, шоуджо, сейнен, мухахаха, но не това е най-важното, а героите и взаимоотношенията им.

Такам, тук напишете героите си, а за писане ще отворя отделна тема...

Моят герой - утре. Мързела е страшно нещо.

Име: Савин Етеролт; но я наричат по най-разнообразни начини - Савин, Ес, Сав, Си, Перверзница, Госпожица Етеролт, Анимат, Черноушата, Глупаче, Идиотка. Оставям на вашите герои да си изберат.

Възраст: 17 и половина, което ще рече втора година гимназия... Родена на 15 април, зодия Кон по китайския зодиак, което ще рече 1990 г... или Овен по българския зодиак, но Бобо каза, че той не се брои :suspect:

Раса: Принципно според родителите си - демонска, но има повече кръв от анимат на котка... с други думи, полу-котка, полу-човек.

Семейство: Историята е леко... добре де, доста заплетена. =.= Накратко казано, Савин крие историята на рода си, не иска и да знае за родителите си и никога не говори за тях. Ако имената Сев и Сен ви говорят нещо, ще разберете защо; ако ли пък не, тайната си остава тайна. Но засегне ли някой тази тема на Савин, да не й се мярка пред очите... Този, който знае истината - и който е особено вярващ в патриархалното семейство - обикновено даже се отдръпва и сам... Савин е единствено дете. Лоларин й е братовчедка, но дори и тя не знае нищо за чичо си и леля си, освен имената им... Така де, пада й се полубратовчедка по бащина линия, защото бащата на Лоларин е полубрат на бащата на Савин (сложна работа са роднинските връзки, не? :suspect: ) Други роднини? Знае, че има още някакви далечни лели по майчина линия - полусестри на майка й, които обаче не познава, като произходът й на анимат идва отчасти от тях, отчасти от родата на получичо си от бащина страна - или с други думи, отчасти от родата на Лоларин (майката и бащата на Сав не са анимати).

Характер: Като цяло, Савин е голяма перверзница, когато се отнася за всеки друг, освен за нея. Обича да дразни - подчертавам, умерено. Никога не плаче и никога не се смее, но почти винаги на лицето й е изписана мноооого странна многозначителна усмивка... Има манията веднага щом в ръцете й попадне химикал, флумастер, или въобще някакво мастило, да рисува каквото й падне - от сърца и звезди, до портрети - навсякъде де що има тетрадка, а понякога и по ръцете и тялото си. С доста силни юмруци е, обаче се бие само като я предизвикат или като защитава някого... или ако се ядоса МНОГО, което през целия й живот е ставало само веднъж... когато са заговаряли за родителите й. Понякога обаче се променя коренно, става мълчалива, не говори с никого и постоянно рисува хиксове в тетрадките си. Иначе много обича приятелите си и би дала почти всичко за тях - макар че крие тайни, дори от Лоларин, която е най-добрата й приятелка и много си я обича. Савин е средно ученолюбива, доста добре владее допълнителния език (английския), но затова пък нищичко не отбира от древния. Има само един допълнителен час, по бойни изкуства, на който ходи рядко, веднъж месечно, с което едва ли не вбесява учителите, но не й пука, защото е наистина добра и достатъчно ловка. Доста е богата, живее в един от най-луксозните апартаменти, пълен с всякакви удобства, но не се счита за особено важна личност заради финансовото си състояние. Щедра, но и от време на време проявява скъперничество според случая и настроението си. Има дузина приятели, никак не се стеснява пред нови хора и не се страхува да казва на когото и да било какво мисли в очите.

История: Забулено в прах, засега ще ви разкрия само малка част от миналото на Савин... Така да се каже, един ден в дома на малката Савин, когато била на 3-4 годинки, идват две странни жени в дома й и изведнъж животът й се преобръща, когато майка й и баща й изведнъж тръгват с тях и я оставят, без да й кажат нищо. Когато се опитва да ги последва, едната новодошла със странни лилави одежди я спира с думите: "Твоето време още не е настипило, не можеш да дойдеш с нас." След което й прави странна магия, за която по-късно Савин научава, че е парализата. След време Савин се събужда в непознат дом, който се оказва на едната от далечните й лели и без да иска дочува разговора им за истината за произхода си, избягва от къщата и започва да скита. Една вечер след десет години, изтощена от глад, Савин бива намерена, просната по средата на улицата, от Лоларин, която я завежда у тях и й помага. В последствие двете разбират, че са братовчедки, но Савин отказва да остане да живее при Лоларин. Прибира се в старата си къща, където намира в предишната си стая в скришното си помещение под една дъска, диамантени накити с огромна стойност и чрез тях си купува апартамента. Започва и да ходи на училище, въобще, да води нормален живот, и така до настоящите години на РПто...

Магически сили: Хипноза... единственото нещо, което владее едва ли не до съвършенство. В резултат на детството си по време на скитанията започва да концентрира ума си все повече и повече с цел да успее да овладее парализата, но в краен случай се получава нещо различно и Савин разбира, че има друга, също толкова силна дарба... Която обаче използва изключително рядко, понеже все още не може да преодолее страничните ефекти като главоболие и световъртеж, случвало се е да изпадне в несвяст. Ето защо винаги преди да използва хипноза, Савин трябва да е доста добре психически подготвена. Предпочита повече да разчита на тялото и бойните си умения, отколкото на способностите.

Ценности: Много малко неща са наистина стойностни за нея... или по-точно, само три. Един стар празен медалион на майка й, във вътрешността на който е изписано "На Сев" и един дневник с червени кожени корици с ключалка във формата на странен знак, подобен на руна, за чието значение никой не може да й каже... Савин издирва ключа от много години, но все още безуспешно. Както и една полускъсана рисунка...

Особености: Ненавижда кучета, и се изнервя в присъствието им - вероятно се дължи на котешкия й произход. Когато й е скучно или неприятно, очите й стават кървавочервени, а като се заблее в облаците - почти розови. Всички се чудят на обеците й, защото принципно аниматите са, така да се каже, свръхчувствителни относно ушите си, но всъщност пиърсингът на ушите й е изкуствен и вечер Савин го маха. Обича огърлици и гривни, но не прекалено накичени, пластмасови. Любимите й цветове са жълто, оранжево и синьо и носи дрехи само в тези цветове - дори на сивата си униформата си прикача най-различни панделки или коланчета, които й стоят малко странно и някои учители не гледат с добро око на външния й вид, но не минава училищен ден без тях, така че в крайна сметка се свиква.

Сърце: Савин казва, че не съществува истинската любов, макар че вече я е изпитвала. По време на скитанията си е срещнала едно момче, скитник като нея, и двамата тръгнали заедно по света. Но дните по онова време били лоши за тях, станало все по-трудно и по-трудно за седемгодишните деца да са без подслон и се стигнало до кражба от лагера на една войска... Рицарите помислили децата за шпиони и започнали да ги преследват. В крайна сметка той дал храната, която успели да откраднат, на Савин и после побягнал в противоположна на нейната посока, отклонявайки ги от следите й... Савин намерила трупа му два часа по-късно край скалите на север. Оттогава повече не се е влюбвала и смята любовта за табу - но не и когато става дума за флирт =.=

Друго: Изкуших се да постна и картинка като по-малка...

Име: Вивиан Мур, на кратко Виви или Ви.

Възраст: 16, макар че често смятат, че е по-голяма. Родена на 14 март, според китайците е зодия Овца.

Раса: Спада към обикновените човешки същества, макар че тя самата не е много обикновена.

Семейство: Има по-голяма сестра, която работи надалеч, за да може Вивиан да се издържа. Живее от 2 години далеч от родителите си. Обича да говори за родителите си, но никой не ги е виждал и частична представа за тях се изгражда само от разказите на Ви. Те са много важно нещо за нея и тя ги обожава. Поставила ги е на пиедестал, който се стреми да достигне със собствени умения и затова вече 2 години се опитва да се бори с живота сама. Има и братовчедка, но за нея не знае почти нищо, защото като много малки са били разделени и не са се виждали оттогава.

Характер: Вивиан е от типа бъбривки, които говорят без да спират с часове и при това, когато са ядосани, го прави изключително бързо и неразбираемо за другите. Но тази й способност се е появила във връзка с едно друго нейно любимо занимание и то е философстването. Обожава да развива теми и да спори с околните, дори и за съвсем дребни и незначителни неща, както и по много тъпи въпроси от сорта „Абе, ти ли ще ми кажеш какво ти си правил вчера?! Аз знам по-добре от теб!”. Обожава да се закача с хората и да ги обсъжда, често навличайки си гнева им, който възприема с усмивка. Едно от хобитата й е да пилее пари по магазините за неща, които едва ли биха й влезли в употреба. Много упорито същество е, никога неотказващо се от налудничавите си идеи. По принцип не е от учениците, които учат постоянно, защото е мързелива, но си отстоява позициите и на края винаги завършва с отличие. Отдава й се рисуването и се занимава с него сравнително сериозно за иначе мързеливия й характер. Обича да контактува с хората и е много уверена в постъпките си, но макар многото й познати има само няколко истински приятели, които обича и цени и би направила всичко за тях.

История: В живота на Вивиан не се е случвало нещо кой знае колко фрапиращо и интересно. Майка й я запалва по рисуването, защото на годините на дъщеря си е била представяна като „Чудото Мур”. Налага се да се раздели със сестра си преди доста време заради работата на кака си. Живяла е при родителите си 14 години, но след това заради обучението й се налага тя да живее сама. И това са съвсем обикновени неща, но монотонният й живот няма да продължи за дълго…

Ценности: Към материалните неща не се привързва. Единствено пази един медальон, подарен от сестра й. Ценностите, които съхранява са хубавите спомени, преживяни с роднини и приятели.

Особености: Вивиан е екстравагантна личност – обича да експериментира, да опитва нови неща и понякога да прави неразумни неща. Обича да се облича в нетрадиционен стил, но въпреки това винаги е чаровна, каквото и да направи със себе си, защото има усет за красота и мода. Друга нейна специфичност е, че когато се ядоса, може да помете всичко по пътя си и да постави на мястото му всеки, който й лази по нервите.

Име:Лоларин Фаядо,казват й Лол,Ло и Лола(така я наричат учителите и тя го мрази)

Възраст:17

Раса:Мислят я за обикновен човек,но всъщност е анимат на вълк,но го крие.

Семейство:Живее с майка си,няма баща,починал е още като е била бебе.Няма братя или сестри.Много често й казват,че прилича на баща си,а тя много се дразни,защото дори не го е виждала на снимки.Имат много роднини,но сякаш вече нищо не ги свързва.Всички са се отдалечили от тях,след трагедията която им се е случила преди години.

Характер:Лоларин често мени настроенията си,за това повечето хора се отдръпват от нея.Ако ведин момент е била весела в другия може веднага да се ядоса или да стане тъжна.Никой не може да разбере хаоса бушуващ в главата й.Доста е общителна и винаги се е опитвала да намери приятели,но винаги всички са й обръщали гръб.Пада си мечтателка и най-често мечтае за най-добра приятелка.Винаги е искала да поговори с някой за проблемите си и да му помогне с неговите.Изкарва добри оценки,само защото не иска да разочарова майка си.Постепенно с порастването си е запазила тези качества,но ако някое момче започне да й досажда или да спори с него му хвърля злобни погледи и се сдърпва с него.Може да се каже,че има доста против момчетата.Винаги прехапва устните си,когато иска да премълчи някоя обида или да признае чувствата си към някого(макар,че с момчетата изобщо не се сдържа,развиква им се веднагически).Вече е свикнала без приятели и да е сама.Не дава признаци,че е самотна.Всъщност тя е един човек с хумор и енергичност,но до сега е нямало никой,който да го види и разбере(освен Сев).В повечето моменти се държи като момче и не й пука много за надувките на другите момичета.

История:Когато братовчедка й Савин се намества в живота й,тя за първи път има приятел и се чувства много щастлива от това приятелство.Но съжаление не е за дълго...Сев отива да живее другаде,а Лоларин е искала да я спре,но не е могла да признае чувствата към братовчедка си.В днувника си е написала:
"За пръв път намерих истински приятел,но толкова ли е кратко приятелството...?"Като малка е казвала,че иска да лети и че иска да живее на небето.Много обича вятъра и винаги отива до морето и разперва ръцете си.

Магически сили:Има силно развито обоняние и слух,ако някой се е скрил или ги наблюдава веднага разбира.

Ценности:Сребърна гривна,която баща й направил специално за нея,когато порасне и ще прозвучи смешно,но един ключ,който е намерила в мазето.Не знае какво може да отвори,но точно това я привлича в него.

Особености:Както споменах мрази момчетa.Главната причина е,че веднъж е имала приятел момче,което е постъпило много гадно с нея и й е забило нож в гърба.Обожава лешници и понякога се държи като катерица.Като полудее почва да казва изречения от сорта "I like cheeeeeeeeese!!!!" и "WEEEEEEEEEEEEEEEEEE".

Сърце:Обичала е само веднъж,но момчето не е имало същите чувства към нея.От тогава се е зарекла да не се влюбва повече,ноо безуспешно...В момента е влюбена,но се прави,че не й пука и подтиска чувствата си.Мрази,когато някоя влюбена двойка почне да се глези на улицата.(или пък може би й липсва някой,който да я поглези?Хмм,уместен въпрос...)

Edit:
Снимка на Лоларин,като анимат на вълк:

Име: Айен Канашими, Канашими Айен по стар стил.

Възраст: 16 години, първа година в гимназията, роден в годината на Дракона.

Раса: Човек, с душа на божество/природен дух – ками.

Семейство: Айен живее с баща си, който е душевно болен, но кротък човек над 40-те, прекарва деня си в разходки и готви на сина си, но не общува с него или с който и да е друг по какъвто и да е начин.... В това състояние е от десет години, откакто майката на Айен бива обладана от тъмен дух и тя се превръща в масов убиец.

Майка му в момента е жива и върлува като сериен убиец от години в съседния град, като на моменти замира за няколко месеца, докато светлата страна в нея се бори с демона...

Дядо му умира две години след като майка му полудява, от най-обичайната болест за хората на неговата възраст – старостта. Той е бил единствения от семейството, който има някаква информация за влиянието на природните духове върху цялата рода... и е оставил част от тази информация под формата на легенди, разпръснати из града... Друга част, най-основната, е споделил на внук си.

Айен няма други живи роднини в близост, поне доколкото знае.

Характер: Айен е сравнително затворен, по-точно, не търси на своя глава контакти с другите хора. Няма истински приятели, по-скоро хора, с които говори, и хора, с които не говори. Усмихва се рядко, шегува се често, но почти никога не споделя шегите си с другите – не от страх или притеснение, просто не изпитва нужда да го прави. Най-много от семейството му липсва дядо му – защото баща му е наблизо, а майка му, въпреки, че е загубена, е още жива. Не се страхува от нищо – освен от другата си половина, Енма Даийо.

Характера на Енма Даийо – вулгарен, циник, саркастичен, перверзник, арогантен, самоуверен до крайност, в някаква степен луд, същевременно – има далеч повече чар и решителност от сътелника си.

История: Айен е аватар. В него се населява ками, природен дух от висок клас. Като всеки природен дух, това ками си има светла и тъмна, кротка и гневна страна – Аматерасу, или самият Айен, и Енма Даийо. Те не се борят за надмощие – Аматерасу е надделяла отдавна. Но има моменти, в които Енма може да излезе на свобода. Обикновено когато Айен е наранен, ядосан или по някакъв начин под голямо напрежение (тоест почти никога).

Айен търси следите, оставени от дядо му, за да проумее какво се случва с него. Отдавна е разбрал, че за баща му надежда няма – но иска да оттърве майка си или да оттърве света от нея, но още не е в състояние да го направи.

Магически сили: Аматерасу дарява на Айен сравнително слабо умение да лекува рани. Но под рани се разбира драскотини, нищо сериозно. На практика Айен умее само да усилва регенерацията на самото тяло. Използва къс ритуален нож със затъпено отстрани острие, но наточен връх, Смали, който усилва леко възможностите му.

Енма Даийо е майстор мечоносец, и освен това владее Хоши но Каен – Звездния Огън, с който е във състояние да сее огромни разрушения. Ползва меч, изкован от собствена му душа, и понякога ножът на Айен, въпреки че когато хване в ръка последния, Аматерасу започва да поема обратно щафетата.

Ценности: Айен цени семейството си, но не е бил поставян все още в ситуация, в която да решава нещо за тяхната съдба, и това възможно бъдеще го притеснява. Смали е важен за него предмет, защото е подарък от дядо му. Не по-малко цени всяка легенда, която открива – макар засега да е намерил само две.

Особености: Мускулите му са запомнили движенията на Енма Даийо, докато е в тялото му, така че инстинктивно може да се защитава много добре, направо изключително за сегашните стандарти. Като ученик е добре към отлично. Носи постоянно Смали в ръкава си, и досега не е хващан в училище с него. Ходи с един и същи шлифер, макар да си сменя редовно другото облекло, разбира се. Обича да се разхожда, но го прави рядко, за да не се засече със баща си.

Сърце: Айен не познава добре любовта – изпитва привързаност към баща си, майка си, дядо си и семейството си като цяло, но въпреки възрастта си е имал малко контакт с момичета.