хм...аз пак ще пусна този разказ, пък да видим... ^^'
Тя се сепна и се събуди задъхана и изпотена. Какво беше това, което й се присънваше вече няколко дни под ред?
Мария стана и отиде до банята. Намокри си лицето. Опита се да се успокои и да намали ускореното си дишане.
След като се оправи за работа, тя тръгна. През цялото време се опитваше да се оттърси от спомена за съня, който я възбуждаше и същевременно-плашеше.
През обедната почивка, докато се хранеше, някой я измъкна от мислите й, като попита:
- Свободно ли е?
Тя погледна човека пред нея-мъж, на около 25г., с черна коса до раменете и тъмни очи. В тези очи, сякаш премина някакъв пламък, който заплени Мария, и тя бързо отговори:
- Да, заповядайте.
- Благодаря. Просто нямаше други свободни места.
Мария се огледа и видя, че ресторантът е почти празен и погледна мъжа въпросително. Той се усмихна и каза:
- Добре, де, имаше къде да седна. Просто исках да ви заговоря. Вашият чар веднага ме грабна. Вие имате някакво обаятелно привличане.
Мъжът говореше дръзко, за непознат, но комплиментите му определено я накараха да се усмихне. Тя отново го погледна в очите-те си играеха с тялото й. Когато погледите им се срещнаха, тя сякаш беше завладяна от някаква магия. Накрая, само попита:
- И как се казвате?
- Да, съжалявам за късното представяне. Аз съм Дерек Гренвил. А ти как се казваш?
- Аз съм Мария.
- С какво се занимаваш?
- Художник съм. А вие?
- Е, не така. Вече се познаваме. Нека си говорим на „ти”. Аз...аз изучавам древността, вампирите.-Той я погледна провокативно.-Какво мислиш за тях, Мария? Мислиш ли, че съществуват?
- Аз не съм много запозната по въпроса...
- С радост, някой път ще ти разкажа повече за тях. Но...-той погледна часовника си и направи отегчена гримаса,-сега ще трябва да тръгвам, уви.
Мария, несъзнателно, погледна разочаровано надолу. Дерек се изправи, поемайки ръката й, и я целуна, докато гледаше в очите на жената.
- До скоро-каза той и понечи да си тръгне.
- А...-започна Мария.-Как ще ми разкажеш за вампирите? Как ще се разберем?
- О, да!-разсеяно подхвърли той.-Разбира се. Ето тук можеш да ме намериш всяка вечер след 18ч.-Той й подаде някаква картичка с изписан адрес.-Заповядай, когато пожелаеш.-За последен път той я погледна в очите и, сякаш, електричен ток мина по цялото й тяло.
През деня, Мария отново беше много замислена, но този път тя не откъсваше вниманието си от непознатия от ресторанта. Два дни беше неспокойна и разсеяна и, накрая, не можа да се стърпи и още на следващата вечер отиде на уреченото място. Тя беше облечена с любимия си черен панталон, който седеше свободно на слабата й фигура, и с бял потник, с изрязано деколте, което разкриваше красивата й шия. Косата й беше хваната в един небрежен кок, от който игриво скачаха няколко кичура. На лицето й светеше усмивка, а сивите й очи излъчваха нежност и добродушност.
Тя плахо позвъни на апартамента и зачака. След малко на прага се появи Дерек, който се учуди от появата й.
- Здравей,-приветства я той.-Не те очаквах толкова скоро.
- Ами...тази вечер бях свободна и реших да намина,-смути се тя.
- Но, разбира се, заповядай! Аз се радвам, че дойде.
Той я въведе в антрето и след това в една обширна, уютна стая, в която имаше един голям диван, маса, фотьоили, картини и много лавици с книги. В края на стаята се забелязваше голям бар-плот и нещо като малко боксче, обзаведено с всичко необходимо.
Дерек я покани да седне на дивана. Разкопчаната му черна риза откриваше здравото му тяло.Той беше по дънки, с очила и книга в ръка.
- Извини ме за домашния вид, но неочаквах гости.-каза той и седна до нея, разполагайки се на дивана. Мария изглеждаше малко смутена, но точно това й изражение излъчваше красота и невинност. Тя гледаше напосоки и се чудеше какво да каже.
- Много хубав апартамент.-промълви тя.-Тук работиш или живееш?
- И двете. Моята работа, както вече ти казах, е да изучавам древността, вампирите. Затова мога да си позволя да съм вкъщи, докато работя.-отговори той, усмихна се и облегна глава на ръката си.-Много си красива, изглеждаш като типичен човек на изкуството-правиш и обикновеното да изглежда прекрасно.-гласът му беше мек, спокоен, а думите му накараха Мария да се изчерви.
- А какво изучаваш за вампирите?
- Интересувам се от всичко свързано с тях-начин на живот, как са се появили...Има най-различни теории по въпроса. Една от тях гласи, че много отдавна хората от едно племе водели много разгулен живот и не почитали нищо. Единственото, за което мислели било забавлението. Всички се забавлявали по различен начин. Един от видовете развлечения бил боят до смърт между хората. След като един от двамата състезатели убие другия, за да покаже надмощието си, трябвало да пие от кръвта на другия. Тази борба станала много популярна и все повече и повече хора намирали смъртта си, заради забавлението на другите. Тогава Бог решил да ги накаже и ги прокълнал с кървавия глад и безсмъртността да търпят това вечно.
Хората не усещали вече удовлетворение от досегашната си храна-месо, зеленчуци...Засищали се само от кръв и то-чуждата, на смъртен. Тогава те напуснали селището си и тръгнали по света, за да се хранят. Тяхното ухапване било смъртоносно, според това колко литра кръв пиели-ако е до половината на човека, той може да оживее. Ако е повече-умира. А ако изпие цялата-умират и двамата, това е, за да вампирът да не продължава да се лакоми.
Вампирите могат да предат „проклятието” и на други. Това става, когато човекът е в смъртно положение и избира, вместо да умре да стане кръвопиец. Тогава този, който го е ухапал дава, на човека да пие от неговата кръв.
Мария стоеше и слушаше внимателно, тя се беше потопила в разказа на Дерек. А междувременно, докато говореше, той все едно впиваше очите си в нея и тя потрепваше.
- Това е по-същественото, което знам. Затова и продължавам да изучавам.
- Много интересна история.
- Да, сега е твой ред да ми кажеш повече за себе си.
- При мен няма много за казване. Работя в една галерия, разказвам на посетителите историята на картините. Самата аз съм художник. Рисувам, когато и където искам. Въпреки че това ми се води занаятът, аз го считам по-скоро като влечение. Правя го заради любовта ми да изобразявам достъпно за околните това, което аз виждам и чувствам.-Мария говореше въодушевено, като несъзнателно ръкомахаше с ръце. В очите й се четеше любов към нещата, за които говори, към живота. Един кичур беше покрил лицето й. Дерек я наблюдаваше и изучаваше. После се приближи към нея и й сложи кичура зад ухото. При това му действие, тя млъкна, преглътна и остана без дъх. Тя го погледна. Ах, тези огнени очи, които загряват веднага всичко в нея, тези устни, които сякаш й нашепват нещо, което тя не може да чуе. Настъпи мълчание.
- Искаш ли нещо за пиене-гласът на Дерек прекъсна тишината.-Вино, уиски?
- Вино, благодаря.
Вечерта прекараха в разговори от ежедневието. Към 22:30ч. Мария се изправи, за да се прибира.
- Вече е късно и тъмно, нека те изпратя.-предложи Дерек, като я хвана за рамото.
- Д-добре.-отвърна Мария и се усмихна.
Когато стигнаха пред къщата на жената, настъпи неприятен момент-раздялата. Познаваха се едва от един ден, но Мария се беше заинтригувала прекалено много от този мъж и не искаше да го пусне да си ходи, но нямаше сила да му го каже.
- Ето, вече съм спокоен-каза Дерек.-Лека нощ.-той се обърна, а Мария стоеше на мястото си, сякаш очакваше нещо.-Ще се радвам отново да се видим.-каза й той, обръщайки се отново към нея, с усмивка. Приближи се до жената. Тя задиша учестено, за миг изтръпна. Той хвана ръката й и я целуна. След това си отиде.
Мария се качи в апартамента си като пияна. Тя не осъзнаваше какво става с нея и защо. Веднага легна на леглото си замечтана. Дълго време си мислеше и не я хващаше сън, но накрая тя се остави в прегръдките на нощта.
Отново този неразбираем сън. Тя лежи на плажа, върху нежния пясък, под топлото слънце, което я заслепяваше. Тя лежеше като сляпа-не виждаше нищо, но усещаше всичко. Дочу нечии стъпки, усети, че някой легна до нея и я прегърна. Имаше здрави ръце, излъчваше топлина и сигурност и Мария се унесе в една дрямка, защитена от всичко. Но изведнъж този някой се отдръпна, пусна я. Стана и тръгна да си ходи. В същия момент жената се изправи и си търкаше очите, за да може поне да види, човека лежал до нея, да тръгне след него, ако може. Неочаквано, Мария се строполи на земята. Така се и събуди. Изтърколила се беше от леглото. Стана, объркана, и се заогледа. Да, това пак беше сън. Но, сякаш усещанията й още бяха силни и тя долови някакви стъпки. Бързо изтича до входната врата, отвори я, но не видя никого. Разочаровано се върна в стаята си и, едва сега, видя, че балконската й врата беше отворена. Подухваше хладен ветрец. Тя затвори вратата и отново легна, но не можа да заспи повече.
На сутринта се събуди ненаспала се. Отиде на работа като мъртвец. В обедната почивка, тя отиде в същия ресторант и се сети за вчерашната среща. Тайно се надяваше той отново да дойде. Тя много искаше отново да види човека, причинил й снощното безсъние. В очакване, тя приключи обяда си и излезе. Точно направи няколко крачки извън ресторанта и някой я извика:
- Мария, чакай!-Дерек изтича до нея, пое си дъх и попита-Ти нахрани ли се? Май те изпуснах.
- Нищо-усмихна се жената.-Имам още време, ако искаш да се разходим.
- Разбира се.
Те отидоха в парка и се разговориха. След около половин час се разделиха, с обещание на следващия ден да обядват заедно.
Така, те няколко дни се срещаха всеки ден.
Една вечер те отидоха на кино. Навръщане, Дерек отново изпрати Мария до дома й. Тя го беше хванала под ръка и се беше облегнала на рамото му. Стигнаха дома й.
- Беше ми много приятно-каза Мария със сияещо лице.
- И на мен.-отговори Дерек и й пусна ръката. Погледна я, след това бавно се приближи до нея, прегърна я и я целуна. Неговата нежност обгърна Мария. Тази целувка казваше толкова неща, които нито тя, нито той можеха или щяха да изрекат на глас. Този миг беше като дар от вечността, която беше спряла времето за малко и им беше подарила това изживяване. Този миг траеше няколко секунди, които им изглеждаха като часове. Когато накрая се пуснаха, Дерек понечи да си ходи, като до последно не изпускаше от поглед възлюбената си.
Мария стоя неподвижна известно време. След това вместо да се прибере, тя реши да изтича след него, да му каже, че е готова, че иска да са заедно. Тя тичаше и се чудеше колко ли може да се е отдалечил, докато не чу някакъв шум в една пряка, малко по-напред. Тя погледна там и, въпреки тъмнината, успя да види какво става. Някакъв мъж беше хванал жена, а тя викаше. Мария не знаеше какво да направи, защото беше сама и нямаше да може да попречи на злодеянието. Тогава, тя реши да извика Дерек, той не можеше да е много далеч и би трябвало да я чуе. Тя го извика по име. В същия момент мъжа пред нея пусна жената на земята, избърса се и се втренчи в Мария. Тя искаше да побегне, но нещо в нея не й позволяваше. Мъжът се приближавше към нея и накрая тя успя да познае похитителя. Мария се ужаси:
- Дерек!-извика тя и избяга. След малко и той се съвзе и я подгони, но тя вече беше успяла да влезе в блока си и тичаше към апартамента си. Веднага се заключи и седна на един стол да си поеме дъх и да се успокои. Дерек, очевидно, вече беше стигнал вратата й и я викаше да му отвори. Тя мълчеше. След известно време, мъжът се отказа и си тръгна.
Мария, още уплашена, легна на леглото си и се зави през глава. Тя плачеше. „Какво правеше той на това момиче? Защо побягнах? Да не би да е правил нещо нередно? Даже не успях да видя какво става...”
Но дори плачът изморява и след малко тя заспа.
Мария отново се намираше на топлия плаж и се печеше. Усети и човека, който обикновено лежи до нея и се потопи в нежните му прегръдки. Тя отново беше на път да се унесе в тази приятна атмосфера, но този път реши, докато не е прекалено късно, да види мъжа до себе си. Държеше го, така че да не може да си тръгне, като междувременно се опитваше да се го види. Сякаш се свечеряваше и слънцето не я заслепяваше вече. Мария, малко по малко, успя да види мъжа...да, човек, който вече я натъжаваше, без ясна причина. Както тя с горчивина установи, Дерек беше до нея. Тя заплака и го пусна от хвата си. Той се надигна и я прегърна, сякаш да я утеши. Целуна я по бузата, после по врата...тя знаеше какво следва...Тя разбра какво е направил той с момичето онази вечер...Да, сега беше неин ред да го нахрани. Дерек махна косата от рамото на Мария, все едно да си освободи място. Показаха се вампирските му зъби. Той се приближаваше до врата й, а тя не се съпротивляваше, даже очакваше с трепет. Но нищо не стана. Той я пусна, изправи се и изтича. Тя се разтърси и изведнъж се събуди. Събуди се точно в момента, в който да види как пердето на балконската й врата се размърда. Тя скочи от леглото, затича се към балкона и потърси с очи в мрака силуета на...силуета на вампира. Нямаше никой. Тя залости вратата и отново легна. Не се страхуваше вече. Знаеше, че няма защо. Той си беше тръгнал и повече нямаше да се върне.
Минаха няколко дни от тази случка. Те минаваха бавно и тягосно за Мария. За нея сега светът беше празен. Тя, несъзнателно, понякога минаваше покрай неговия апартамент.
Един ден Мария си помисли нещо и го изрече на глас:
- Дерек, как искам да поговорим...
В този момент мъжът се оказа в нейната стая. Тя се стресна и беше готова да извика, но той я хвана за устата и й прошепна:
- Ти ме извика.
Тя пое въздух и каза:
- Не очаквах да се появиш...
- Е, за какво искаш да поговорим?
Мария го погледна недоверчиво, но попита:
- Защо, всъщност, онзи ден дойде и седна на моята маса?
- Защото ме привлича кръвта ти.
Тя го погледна шокирана.
- Привлича те кръвта ми?
- Да, ние, вампирите, усещаме кръвта, която е за нас...Мен ме привлича кръвта на мечтателите, романтичните.
- Значи, ако не ми беше такава...кръвта, ти нямаше да се запознаеш с мен?-попита Мария с леко огорчение.
- Да...но после аз общувах с теб, защото исках...Защото те намирам за невероятна.
- А защо не ме ухапа?
Дерек, за първи път, изглеждаше смутен.
- Не можех...някак, знаех, че това не е редно.
- Но нали може да не умра?
- Да, но във всички случаи по този начин ти губиш нещо от себе си...
- Ти не ми каза за себе си...че си вампир.
- Ти щеше ли да го приемеш? И какво щеше да направиш?
Мария мълчеше.
- Във всички случаи беше гадно...-извика тя.-Махай се! Не искам да те виждам повече!-тя се разплака. Дерек се приближи до нея, но тя само замахна към него и го погледна бясно. Тогава той си тръгна.
Една вечер Мария караше колата си. Сега отново чувстваше, че има някой при нея. Усети някакво нежно леко докосване по шията си и за миг затвори очи. Една искра премина през цялото й тяло. Тя сякаш в мислите си чу: „Сбогом”. Мария се стресна и изпусна контрол над волана и рязко зави на ляво. Удари се в едно дърво. Беше много замаяна от сблъсъка и кръв течеше от главата й.
Сънуваше ли...истина ли беше. Тя видя Дерек.
- Ти си много зле ранена.-прошепна той.-Линейката няма да дойде навреме.
- Нищо, по-добре да умра...
Дерек се замисли. После каза:
- Има и друг начин...Но трябва да кажеш дали си сигурна.
- Да!
Тогава Дерек се приближи до нея и нежно целуна врата й. След това впи зъби в меката й кожа. Тя леко изписка, но след това й беше приятно. Допирът на устните върху кожата й, новото начало, което той й предлага. Чрез устата си, той изпива част от живота й, но в замяна й дава нещо ново и непознато-света на мрака и своето присъствие.
Тази вечер, един мъж стоеше в бара и мислеше. По едно време някой го запита:
- Свободно ли е?-беше жена, с кестенява коса и сиви очи, облечена с дрехи, подчертаващи фигурата й. Мъжът бе завладян от нея и отговори:
- Да, заповядайте...
- Благодаря-отвърна жената и в очите й сякаш гореше огън...
Сря Ное 21, 2007 3:15 pm
