=^Лунни Ангели^=

Не Тенши, Серемити не е замесена в миналото на Мълдър.В книгата е описано миналото на много хора и дава информация на търсещия само за това от което се интересува. Но докато Уинтър излиза от него(миналото), преминава набързо и през миналото и на другите вписани в книгата. Това, което тя видя(или по скоро не трябваше да вижда) стана по погрешка.
Не знам дали ти стана ясно, но ако има нещо пак ще обясня. ;)
Та любопитно ми е някой може ли да направи някакво предположение, коя е жената, която Уинтър видя?

Мерси, сега схванах за какво иде реч. А честно в момента си нямам и на идея коя е жената (може и защото в момента не ми се мисли поради гадния грип и главоболието ми), но с нетърпение ще чакам да разбера!

Аз имам идея!
Майка й.

Purple написа:

Аз имам идея!
Майка й.

И аз така си мисля.

Слънцето вече беше изгряло, птичките пееха своята песен, цветята разтваряха чашки жадни за слънчевите ласки и готови да споделят своето благоухание с останалия свят.
Вкусни и примамливи миризми се разнасяха от кухнята, където Дари забъркваше закуската.
Докато се обличаше Серемити забеляза шалчето на Перору , което лежеше до огледалото. Явно след преобразяването бе паднало, но тя не си направи труда да го вдигне, а побърза да излезе и да последва примамливите ухания на препечени филийки.
Влезе в кухнята и поздрави Съмър и Робин, който се тъпчеха с препечени филийки намазани с мед и пиеха чай от горски плодове. Борейки се кой ще заграби повечко мед от дълбокия буркан, те бяха омазали целия плод с кехлибарената смес.
Серемити се засмя на комичната картинка, тръгна към тях, но преди да се присъедини Дари я спря с думите:
- Г-це Серемити по-добре е да по-бързате! Г-н Перору ви чака отдавна!
- Чака ли?За какво ме чака? - зачуди се тя.
- Да му занесете закуската! Настоя вие да я занесете веднага щом станете!
Серемити взе с неохота подготвения поднос и се отправи към стаята му. Изправи се пред вратата му, сви юмрук за да почука, но чу стъпките на Шани от съседната врата и набързо се скри в нейната стая. Облегна се на вратата и изчака тя да отмине. Изведнъж огледало в стаята заблестя с многобройните цветове на дъгата. Серемити сложи рака пред очите си заради ярка светлина, след като светлината намаля тя свали ръката си и видя изображението на Гайяна в огледалото.
- Гайяна?! - промълви учудено Серемити, приближи се и потокът от въпроси се отприщи - Но, Как? Защо?
- Исках само да ти кажа да не изпитваш омраза към Пероу! - каза образа на Гайяна
- За съжаление само това изпитвам! Тъкмо мислех да му се развикам, че ме използва за слугиня! - каза ядосано Серемити
- Недей, ще влошиш още повече нещата!...Виж не го приемай, като надменно и арогантно богаташче, а мисли за него като за малко изоставено момченце!-каза за последно Гайяна и изображението изчезна
- Не, чакай! - опита се да я спре, но вече беше късно-Малко момченце ли?! - повтори си тя и отвори предпазливо вратата. Огледа коридора, след като не видя никой се доближи до отсрещната врата и набързо се шмугна вътре.
Погледа й едва обхвана цялата стая бе поне три пъти по-голяма от нейната, от дясно имаше стаичка с размерите на нейната пълна с дрехи, а от дясно бе разположена малка масичка и два старинни стола. В дъното на стаята бе голямото легло на което можеха преспокойно да спят не двама, а четирима. Срещу него имаше голяма стъклена плъзгаща се врата, която в момента беше широко отворена и вятъра игриво се закачаше със златистите пердета от двете й страни. Серемити остави подноса на масичката и се приближи към вратата, която я изведе на огромната тераса.
Изведнъж забеляза Перору, който седеше от другата страна на парапета и гледаше замислено към гората.
Тя се уплаши да не скочи, ангелския й дълг надделя над всичко останало и без да се замисли се втурна да го спасява.
Взе разстоянието с няколко крачки, обви ръце около кръста му и бързо го дръпна към себе си. Двамата паднаха назад. С няколко бързи движения Перору се обърна, нахвърли се върху неизвестния нападател, хвана ръцете му и ги изви нагоре.

Щом я разпозна, отмести поглед и я освободи от хватката си. Изправи се набързо и започна да й крещи:
- Какво се опитваш да направиш? Да ме убиеш ли? - поизтупа дрехите си и тръгна към стаята.
- Помислих си че ще скочиш! - каза Серемити и на свой ред се изправи.
Той спря, обърна се и каза с подигравателен тон:
- Глупачка!Не съм самоубиец! - раздразнението от преди малко беше изчезнало.
- Ами…! - започна тя
- Ами, ами…какво се предполага, че трябва да правя докато ти благоволиш да се наспиш! - прекъсна я остро Перору и отговори на не зададения от нея въпрос
“ Не мога да повярвам, той май ми се цупи!...Малко момченце! Не, сигурно се шегуваш?! ” мислеше си тя и се опитваше да погледне на него от друг ъгъл.
- Другия път, като влизаш първо чукай! - направи забележка той и седна да закусва.
Тя реши този път да не влиза в словесни битки с него, а просто да запази мълчание. Тръгна да излиза, но изведнъж стомахът й закъркори шумно.
- Яла ли си? - спря я той
Тя се обърна и любезно му каза, че не е успяла да закусва, но при мисълта за истинската причина в главата й изникна друга реплика “ Естествено, че не съм яла! Единствено и само заради твоите прищевки! ”
- Ще ми помогнеш ли да се справя с моята закуска! - изненадващо предложи Перору и посочи свободния стол срещу него.
- Аз, ли? - още не можеше да повярва на думите му
Перору се огледа наоколо и каза:
- Ами, не виждам никой друг освен теб!
Тя седна и докато се хранеше не преставаше да го гледа доста смутено и учудено, не можеше да си обясни действията му по никакъв начин освен с думите на Гайяна.
Серемити се пресегна да вземе малкото бурканче с мед, но Перору веднага хвана ръката й. Взе ножа, тя се стресна и първата реакция бе да се дръпне, но той я държеше здраво. Очите й уплашено, наблюдаваха движенията му. Той го потопи в меда, загреба малко то него и нежно размаза златистата смес по обгорените, рани на ръката й.
- Казват, че египетските фараони използвали меда за да лекуват най-различни рани!-каза той, като съсредоточено разнасяше меда по кожата й, сякаш мажеше филийка.
Серемити се загледа в раните си, спомни си по какъв начин ги получи и кой всъщност е виновникът за тях “Момченце ли!? По скоро вълк в овча кожа!” - мислеше си тя и отново се остави яростта да я води.
-Не вярвам меда да ти помогне да излекуваш раните, които си причинил и продължаваш да причиняваш на Шани! Спри докато е време, остави я, недей да я нараняваш повече! - хапливия й тон се завърна с още по-голяма сила.
- НЕ МИ КАЗВАЙ КАКВО ДА ПРАВЯ! - кипна той, ножът издрънча в подноса.
Той се изправи на мига и обърна цялата масичка на земята. Порцелановата чаша с чая се натроши на малки парченца, които се разпръснаха, като перли из цялата стая, а част от чая и меда се сляха в едно и бавно започнаха да се стичат, като лозова смола по отсрещната стена, препечените филийки бяха нападали хаотично върху черните плочки и едва се забелязваха.
- ИЗЛЕЗ! - изкрещя отново той и Серемити веднага се изправи.
Нерешително направи крачка назад.
- МАХАЙ СЕ! - той заплашително тръгна към нея и тя избяга от стаята му на мига, като захлопна вратата след себе си.
to be continued...
P.S. В се още се двуумя дали да ви кажа Да или Не на догатките ви. Ще си помисля и ще видя....
Е това беше преднината ми направо се изпари и сега ще трябва търпеливо да чакате..... ;)

Еех... Супер е! :D
Ще чакам (нетърпеливо) следващите части!

Чудесно се развива историята... А ние като търпеливи фенчета, ще чакаме следваща глава... :roll:

А и не ни казвай коя е жената, приличаща на Серемити, дръж си ни в напрежение.

Уау, страхотно върви историята! Много е интересно. Усетих, по едно време, нещо в стил "ала Хари Потър 2", когато Уинтър "влезе" в книгата? ;)
Браво, продължавай в същия дух! ^^

Ама че е грубиян,Перору :evil:

Първо да се извиня на всички, че от два дена не съм влизала...по независещи от мен причини!Милия ми Сивчо(така наричам моя сребрист своенравен компютър), реши лекичко да се поразболее и аз нямах друг избор освен да го заведа при чичо доктор(демек в сервиза).За щастие всичко се размина само с едно пренастройване на част(не много важна) от главния мозък :D .
И сега съм пак на линия!Почвам да пиша, че така са ме засърбяли ръцете....пък и виждам, че нетърпението ви е обвзело в пълна сила.
avrora_666 не съм споменавала, че е влизала в книгата, но немога да отреча че не съм повлияна от "Хари Потър"(обичам начина по който Дж.К.Роулинг, разказва историите си!)

Серемити се върна обратно в кухнята, където завари Шани да закусва на малката масичка по средата на стаята.
- Какво е това, което се стича от ръката ти? - попита Шани, като с интерес наблюдаваше, как по ръката й се стичаше медената смес и на малки капки падаше по пода.
Тя погледна към нея, отиде до мивката и остави струята студената вода да отмие меда.
- Перору се опита да излекува раните ми, но само ги направи по-дълбоки! - каза тя взирайки се в бързо течащата вода, която отстрани и последната следа от неговата постъпка.
- Перору ли?При него ли беше? - попита учудено Шани
- Да,занесох му закуската! - изпусна се тя
- Защо ти ще му носиш закуската?
Серемити завъртя крана и тишината обгърна стаята, докато се обръщаше към Шани се опитваше да намери най-доброто обяснение и започна:
- Ами…аз го помолих да помагам в къщната работа, за да мога по някакъв начин да му се отблагодаря, че ни подслони в къщата си. - и на лицето и се появи фалшива усмивка.
- Но, ти не си прислужница?! - отбеляза Шани
- Кой за Бога е омазал цялото стълбище в мед? - прекъсна ги Мълдър, като нахлу при тях - Признайте си следата свършва тук!
- О, веднага ще изчистя! - викна Серемити и се възползва от шанса да избяга от въпросите на Шани, взе една гъба от мивката и изхвърча от кухнята.
Мълдър поклати глава и каза:
- Пусни жена в къщата си, за да я обърне с краката нагоре!
- Хмм…..Коя е тя, Мълдър?Коя е жената, която те е наранила до такава степен, че да си го изкарваш на цялото женско съсловие? - изненадващо попита Шани и поднесе, чашата чай пред устните си.
На вратата се позвъня, макар че мразеше да влиза в ролята на портиер този път той с радост се отправи към антрето, оставяйки въпросите на Шани без отговор.
Отвори, видя физиономията на момчето от вчера, направи отегчителна физиономия и блъсна вратата още преди Ники да е казал каквото и да е.
Пак се позвъня.
- Пак ли си ти? - отбеляза Мълдър
- Уинтър?! - сконфузено каза той пред острия поглед на Мълдър и с надежда надничаше вътре за да може да я забележи.
- Няма я! - отвърна студено и пак захлопна вратата. Мълдър погледна към Серемити, която наблюдаваше изненадано с парцал в ръка.
- Какво? Да не съм излъгал! - оправда се Мълдър.
На вратата пак се позвъня, но преди да се запъти за трети път, вниманието му бе привлечено от виковете на Уинтър.
- Идваммммм!
Тя изхвърча от коридора, не обърна внимание на Серемити, която чистеше петната мед, подмина я, седна на него и за по-бързо се плъзна надолу по гладката повърхност. Серемити извика след нея за да я предупреди за меда, но тя вече бе набрала скорост и стремглаво се спускаше надолу.
Изведнъж в края усети съпротивление, от непочистено петно и изхвърча, като тапа към пода.
Необичайния полет продължи няколко секунди, след което се приземи по очи в краката на Мълдър. Обърна се по гръб, като се държеше за носа и тежко пъшкаше и охкаше.
Той се наведе над нея и каза саркастично:
- Хммм….акробатичните ти способности са под всякакво критика! За съжаление надеждите ми да те вземат в цирка отпадат. - поклати глава и зацъка няколко пъти с уста.
Уинтър набързо се изправи и той продължи:
- Знаеш ли не изглеждаш никак добре. Горещо ти препоръчвам да поработиш повече над себе си!
Тъкмо да му отговори подобаващо и на вратата пак се позвъня. Тя се отказа да си губи времето с него и се отправи за да отвори, но той се спусна, залепна за вратата, разпери ръце и нарочно пречеше на Уинтър да отвори.
- Ооо, не! Няма да позволя да превърнете къщата ни в бардак! -викна той и продължи-Има си правила, които ще трябва да спазвате!-повиши тон
-Като например? - изкрещя тя
-Не толерираме присъствието на непознати индивиди от мъжки пол в къщата! - измисли си Мълдър
- А, кой е казал, че ще бъдем в къщата!? - сряза го Уинтър и се усмихна победоносно, а той се отдръпна на страна.
След това Уинтър, Ники, Съмър и Серемити излязоха в задната градина. Вчера Уинтър беше обещала на Ники да му направи портрет и точно поради тази причина той дойде тази сутрин.
Бяха насядали направо на зелената трева и си говореха и смееха, докато Уинтър полагаше основните щрихи.
to be continued....
P.S. Сеси какво да ти кажа Перору е роден да бъде грубианин!
В по предните постове Тенши коментира, ключето и кътинарчето.Да тези неща са доста важни за края на книгата.

Хихихих... :lol:
Много смешно стана :lol:
Ще се чака продължение! :cheers:

ОМГ,това за акробатичния номер :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol:

Sesilia-chan написа:

ОМГ,това за акробатичния номер :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol:

Съгласнаааа... :lol: Как се изтърси само...

Робин се върна от сутрешния си крос, ситните капчици пот се стичаха по лицето му и му влияеха зле на нервната система, след като затвори външната врата, съблече горнището си и започна да попива потта. Преди да се качи към стаята си, забеляза Мълдър, който беше залепил лице до един от прозорците в салона и явно шпионираше някой.
Робин метна горнището си на рамото и полюбопитства от какво е толкова заинтригуван. Приближи се тихомълком, изправи се до него, облегна се на свободната страна на прозореца и отправи погледа си навън.
- На какво си играеш? - каза с дълбок глас Робин
Мълдър се стресна, ръцете му се плъзнаха по стъклото и той залитна. След няколко полюшвания успя да запази равновесие, изправи се и каза сърдито:
- Робин! Въобще не успя да ме смутиш, ако това е била целта ти!
Робин се засмя, но изведнъж усмивката му се смрази и той отново се вторачи към поляната.
- Намирисва ми на нещо гнило!
- Да, понеже миризмата идва от теб! - каза Мълдър, като държеше с два пръста носът си.
- Не се шегувай, от онова момче е….не я ли усещаш? - попита Робин и приближи лицето си още по-близо до прозореца.
Мълдър се долепи до прозореца, за да погледне и помирише, но не усети нищо. В този момент Уинтър усети вторачените в нея погледи и се обърна рязко към прозореца.
Мълдър реагира мигновено и за да не бъдат видени се нахвърли на Робин, го повали на земята и падна отгоре му.
- Господи, не знаех, че сте станали толкова близки! Ако ще правите нещо по-добре да не е тук! - Перору влезе в салона, стовари се на диванчето и започна да разгръща списанието на масата.
Двамата веднага се изправиха.
- Перору не се шегувай! Имаме далеч по-голям проблем от този! -започна да се оплаква Мълдър и се изправи пред масичката. Той го погледна изпод вежди.
- Не драматизирай толкова Мълдър! - апострофира го Робин и тръгна да излиза-Ако някой ме търси, в банята съм!
- Да не драматизирам ли!? Ти поне може да се окъпеш на спокойствие! - подхвана друга тема той, а Перору с интерес слушаше и продължаваше да разглежда списанието.
Роби се спря и му отвърна:
- Ако, не се лъжа и в твоята стая имаше самостоятелна баня, докато не ти хрумна да я превърнеш в лаборатория! Какво ти пречи да използваш общата? Винаги може да се заключиш за да не те притесняват!
- Уви, така беше, допреди един ден, когато тая стръвница Уинтър не повреди ключалката. Казвам ви, ако до седмица не срутят къщата, да не се казвам Мълдър! - той скръсти ръце и продължи-Вече почнаха и момчета да влачат! Перору трябва да спреш това!
Той спря да разлиства списанието и вдигна глава към Мълдър:
- Кой?
- Не знам някой си Ники? - отвърна Мълдър, готов да се усмихне облекчено, но Перору продължи:
- Ники….не мога това е съученик на Шани! - и продължи да разлиства
- По-дявалите тези жени! - каза Мълдър, подмина яростно Робин и отиде в стаята си.
- Какво мислиш? - обърна се Перору към замисления Робин-Какво може да направим за него?
- Аз мисля, че присъствието на момичетата му се отразява добре!Не съм го виждал толкова заинтригуван! - отговори Робин
- Виж ти! - погледа на Перору се вторачи на една от страниците.
- Какво? - полюбопитства Робин
- Довечера, ще дават “Фантома на Операта” ! - каза Перору, бръкна в задния си джоб, извади намачкания списък и се зачете - Да!-победоносно извика - Има го в списъка. Довечера ще заведа Шани на опера! - и се усмихна доволно, като обратно го прибра в джоба си.
- Господи, още ли използваш това?! - учуди се Робин и напусна стаята.
Шани се зададе от кухнята и каза:
- Казах на Дари да се качи да изчисти стаята ти, както ме помоли! - тя седна до него и го прегърна. След кратко мълчание тя подхвана:
- Не мисля, че трябва да караш Серемити да върши домакинската работа!?
Той се обърна рязко към нея.
- Какво? Какво ти е казала? - попита уплашено той и лицето му пребледня.
- Ами, каза че тя те е помолила да върши къщната работа в знак на благодарност, че си ни подслонил! Но, аз не мисля, че това е редно. Моля те накарай я да престане?-помоли го тя.
Перору очакваше да чуе истината, но незнайно защо тя не беше я признала на Шани. “ Сигурно се е уплашила, че ще се ядосам и ще разкарам Шани?Хм, това значи, че я държа в ръцете си! ” - усмихна се лукаво, успокой се и отговори:
- Не мога да накарам никой на сила, ако тя пожелае да спре нямам нищо против! - прегърна доволно Шани.
to be continued....

Хахаахах :lol!: Супер, суупер!
А каква ли е мистериозната миризма? о.О Явно ще трябва да почакам, за да разбера...

За сега Робин ми се вижда,най-нормален :lol: :lol: :lol: :lol: :lol:

Мдам, Робин си е най-нормален :lol:

Леле, как Мълдър се натресе върху Робин :lol: :lol: :lol:

Мдам, явно Робин е най-нормалния човек в тая история.

Вечерята беше една от най спокойните за Серемити от доста време насам. В големия салон бяха само тя, Съмър и Уинтър, Перору и Шани бяха отишли на опера, Мълдър не пожела да слезе щом разбра, че ще бъде единствения мъж сред тях, а Робин както обикновено вечеряше сам в стаята си.
След това Уинтър и Съмър се качиха по стайте си, а Серемити остана за да изчака Шани. Угаси осветлението в салона и легна на диванчето. От отворената врата се процеждаше светлина от антрето и се смесваше плавно с лунната, тази атмосфера бързо приспа Серемити.
След няколко часа Перору и Шани се прибраха и тя се сепна от хлопването на външната врата, безшумно се свлече на пода и запълзя към най близкия фотьойл, който да използва, като прикритие. След, което подаде любопитно глава за да може да ги наблюдава.
- Хареса ли ти! - попита Перору, като кавалерски свали горната й дреха.
- ….Да! -отговори вяло Шани с по скоро отегчено лице, той веднага забеляза.
- Не ми отговаряй само от куртоазия! - сопна се и остави първо нейната, а после и своята връхна дреха на закачалката до стаята на Дари.
- Виж, ако на теб ти харесва, значи ми харесва и на мен! - каза изморено тя и стъпи на първото стъпало, но Перору я дръпна изведнъж. Прегърна я, после я целуна и каза с най-пленяващия си глас:
- Ако искаш може да отидем в моята стая?
Тя го погледна учудено, бързо се изчерви, отблъсна го и изтича нагоре по стълбите като му извика:
- Много съм уморена!
След, като тя сви по коридора, той се засмя на невинното й изражение и реакция. Бръкна в задния джоб, извади списъка, разгърна го и повтори думите на Шани:
- “Ако на теб ти харесва, значи ми харесва и на мен” ! Не е ли това деликатно признание, че не й е харесало! Хммм…! - той се замисли и се вгледа в списъка.
Серемити реши да се изтегли безшумно, даде на заден, но удари масата, тя се залюля и от нея падна една книга. Щом докосна земята се чу тъп шум, който привлече вниманието на Перору и той тръгна към тъмния салон.
- Ооо, не не не! - шептеше тя, успя да изпълзи в една от тъмните сенки, изправи се набързо и започна да се чуди, какво да измисли, докато потропванията от стъпките му приближаваха все повече и повече.
Стая се освети за секунда.
- Какво правиш тук, по- дяволите? - попита я той, като наблюдаваше, как с някакво странно парче плат тя забърсваше телевизора.
- Не виждаш ли чистя прахта!
- В единадесет часа през нощта?-учуди се той наблюдавайки часовника, облегна се на касата на вратата и скръсти ръце.
- Нали знаеш, какво казват “Не оставяй днешната работа за утре” ! -каза престорено тя
- Господи, ако продължаваш така ще се наложи да изгоня Дари! -подхвърли шеговито той и се засмя.
- Не си го и помисляй, знаеш защо правя всичко това …та, като стана въпрос за Шани! - тя спря да търка телевизора и се отправи към него. - “ Ако искаш може да отидем в моята стая? ” - цитира го тя, изправи се пред него и продължи - За каква я мислиш? Та тя още е девица!
- Знам…тях ги харесвам най-много! - каза той и усмивката му премина в дяволита-И знаеш ли защо? ..Понеже не знаят какво да правят и изпълняват всичко каквото й кажеш! - в очите му проблясваха похотливи пламъци.
Серемити бързо се изчерви от вулгарните му думи, но трябваше да му отговори подобаващо и запази самообладание.
- С Шани ще ти е по-трудно! Понеже първо ще трябва да минеш през трупа ми!-погледа и изведнъж се прехвърли на добре познатото листче с написания от нея списък. Тя се засмя с неприкрито задоволство.
Той също погледна към него, зачуди се на усмивката на Серемити, после си спомни думите на Шани и той започна бързо да премисля нещата “ Деликатно признание, че не й е харесало!...Но това присъства в списъка…. ” - погледа му се спря на Серемити и всичко се нареди като пъзел пред него - “ Освен, ако! ”
- Ти си била, нали? Дала си фалшив списък! - извика той и размаха листчето пред лицето й.
А то сияеше от задоволство, тя изтупа парцала, който все още държеше пред лицето му и побърза да го остави. Изкачвайки се по стъпалата му подвикна:
- Може да ме третираш, като всякаква, но аз винаги ще се опитвам да те изтръгна от сърцето й. Понеже знам, че ти не си способен да обичаш никой друг освен себе си!
Внезапната кашлица породена от облака прах от кърпата, не дадоха никакъв шанс на Перору да й отвърне. Кашлицата спря чак след като тя се скри от погледа му.
- Това момиче….! - каза със сподавен глас, огледа стаята за да провери дали всичко е наред и изведнъж забеляза, че малката покривчица на масата липсва.
Той се засмя, изгаси и се отправи към стаята си.
to be continued...
P.S.

Цитат :

Мдам, явно Робин е най-нормалния човек в тая история.

:D :D :D Не ме карай да се смея!
Eдва ли ще сте на същото мнение след, като прочетете следващата глава!Малко по-късно ще постна и последната част от тази глава, а следващата е озаглавена....хмммм...да ви кажа ли да не ви ли кажа...ще си помисля....!

Не вярвам Робин да е по-голям ифиот (мдааа, клавиатурешки. ифиот = идиот) от Перору, но както и да е =.=
Аз тръгвам на кръстоносен анти-Перору поход!! :lol!: Набират се доброжелатели, поддържащи каузата! :geek:

Ох,това перо(Перору) ми идва да го фрасна! :evil: :evil: :evil: :evil:

Серемити се прибра точно на време в стаята до преобразяването й оставаха няколко минути. След това с Пегасус отиде да говори с Гайяна.
- Какво ти малко момче, той направо си е похотлив мъж! - каза ядосано Серемити и затвори вратата.
Гайяна скръсти ръце и каза:
- Зад похотливия мъж се крие малкото момче! Защо не ме послуша?
- Да, на този похотлив, самовлюбен сополанко му е нужен як пердах! - Серемити замахна с юмрук в пространството - Де да можех щях собственоръчно да го натупам, за съжаление не мога да използвам природните сили срещу него! Ако разполагах с някакво друго оръжие?! - замисли се
- Колко много го мразиш само! - учуди се Гайяна и продължи - Виждам, че не си разбрала съветите ми! Спомняш ли си когато ти говорех за пътя към всяка душа?-попита я тя
- “Пътя към всяка душа” ! - повтори тя и спомените от нощта на пожара започнаха да се завръщат и тя си спомни-Пътя към всяка душа е ЛЮБОВТА! Бях забравила! Това е нали, универсалното оръжие?-обърна се развълнувано Серемити към Гайяна.
- Да! - потвърди Гайяна
- Чакай малко, как да я използвам, като никога не съм била влюбена?....Аз, дори не знам какво представлява любовта?! Ооох, това е безнадеждно!-каза разочаровано Серемити и се хвана за главата.
- Любовта! - започна Гайяна, приближи се и взе ръцете й в своите. -Любовта има много и различни лица, изпитваме различна любов към различните същества на тази планета. Към животните, към близките, към приятелите и накрая към любимия. Всяка от тях има необикновена сила!
- В случая с Перору най-добре ще е към него да използвам любовта към животно! - прекъсна я Серемити и весело се засмя.
- В крайна сметка ти не знаеш какво е любовта и в случая с Перору няма как да разбереш, коя любов ще завладее сърцето ти! А,може ли да откриеш разликата между четирите? - Серемити поклати глава и Гайяна продължи с обясненията - Първите три са в множествено число, а само последната е съсредоточена към един човек. Това според нас е най-силната любов, която е съществувала някога.
Навремето един ангел преливаше от такава любов, но накрая именно тя я унищожи! - Гайяна я изпревари и зададе въпроса вместо нея - Как да я познаеш ли? Единственото, което знам е че когато се влюбиш в някого, искаш постоянно да си с него, да виждаш лицето му, да чуваш гласът му, ставаш зависим към един единствен човек!
- Изключено, твърде много мразя Перору за да изпитам нещо такова, по-скоро ще се помъча да открия доброто в душата му, като стана негов приятел. Ако въобще е останало нещо добро там? Понякога си мисля, че сърцето му е като голяма черна дупка, засмукваща всичко по пътя си, оставяйки само разбити мечти след себе си! - каза ядно Серемити и излезе навън.
Гайяна наблюдаваше полета на отдалечаващия се пегас и си каза на глас:
- Ах, Серемити… мисля че ти е нужен само един повод за да се обърне всичката тази омраза и ненавист в най-голямата невъзможна любов!
to be continued....
P.S. Явно аз влагам друг смисъл в думата нормален, може би защото съм по наясно от вас с персонажите в книгата(и знам в основни линии какво ще се случи). Ако имате предвид, че Робин е единствения от тримата красавци с що годе добро отношение към момичетата сте прави!

Още! О_О

shnolichka написа:

Навремето един ангел преливаше от такава любов, но накрая именно тя я унищожи!

Ммм... това като го прочетох и се сетих за жената, приличаща на Серемити... Дали пък не става въпрос за нея...? Е, явно ще трябва да чакам следващите глави, за да разбера.

По между другото аз това имах предвид, че Робин се държи най-нормално с момичетата и затова го определих като най-нормален.