=^Лунни Ангели^=

tenshi написа:

По между другото аз това имах предвид, че Робин се държи най-нормално с момичетата и затова го определих като най-нормален.

Мдам,и аз същото.

Според мен пък Робин се държи добре не само с момичетата, а въобще с хората :cheers:

На вратата се почука, първи път търпеливо, втори, трети , четвърти - нетърпеливо, пети, шести - яростно придружени с истерични повиквания:
- Серемити! Серемити! Серемитиииии!
Смръщи вежди, завъртя се нервно в леглото, опита се да игнорира дразнещите звуци и се зави през глава. Беше си легнала едва преди час. Но шумовете не спряха, тя отметна завивката и стана с неохота. Не искаше да се разделя с калъфката затова я хвана за единия край и я повлече към тресящата се от ударите врата.
- Какво? - извика тя, отваряйки изведнъж.
- Господи, колко си грозна сутрин! - каза Перору и я огледа от петите до главата. Пижамата й беше раздърпана, горнището беше на обратно, половината бе запасано в долнището, а в косата й цареше пълен хаус.
Тя направи отегчена физиономия, постави едната си ръка на кръста и му отвърна:
- Само за това ли ме събуди?
- С лед пет минути да си готова, от училище се обадиха, днес ще е голямото разчистване! - обясни набързо той - Не те ли е срам да спиш до толкова късно, всички само теб чакаме! - той тръгна да слиза, но се обърна и каза за последно - А! Нека минутите да са две!
Серемити изръмжа, заметна калъфката по него и захлопна вратата.

Всички се събраха на двора, Тифани дотича от някъде, а след нея се клатушкаше висок, чичко с прошарена от времето коса и брада, облечен в гащеризон, а на колана му като звънчета дрънчаха връзка ключове.
Това беше не безизвестния Данчо-ключалката, който отговаряше за всички врати и прилежащите към тях ключалки. Работеше в училището отдавна и го познаваше по-добре от жена си. За новите ученици беше станал нещо като атракция, всички трепереха, изпадаха в ужас и крещяха, когато започнеше да разказва за вампирите, които имали за дом именно това училище.
Той им отключи шестте стаи в западното крило, които трябваше да се почистят и заръча да свалят всичко ненужно в мазето, два етажа по надолу. Подчерта, че имал спешна работа, не може да ги изчака да свършат, за това ще ги заключи в училището и вечерта ще се върне да ги пусне.
Робин се отправи към първата стая, вратата едвам се отвори поради подпиращите я рафтове, нападали картини, счупени чинове, столове, географски карти и всевъзможни други ненужни вехтории, които бяха замряли (заспали) под дебел юрган от прах.
Перору побърза да се коронова за главен шеф на бригадата, взе черните торбички предназначени за боклука и започна да слага по-две по-три в ръката на всеки. После разпредели кой с кого и коя стая ще почиства. И така образуваните групички бяха следните: Робин и Съмър последната стая от ляво, Шани, Тифани, Перору първата стая от ляво и накрая Серемити втората стая от дясно.
Преди да се заемат със стаите зад гърба на Перору се чу познат мъжки глас.
- Не те е срам да караш, една толкова красива дама, да върши цялата тая мръсна работа сама!
- Теб пък кой те пусна тук? - попита изненадано Перору, като се обърна към източника на нелепата забележка.
- Казах на ключаря, че съм доброволец! - каза Риши и се приближи към сформиралата се бригада.
- И той те пусна просто така?! - попита го Шани
- Е, зарадвах го с бутилката гроздов сок, който той пое с треперещи от радост ръце! - дообясни Риши и се засмя над слабостите на хората.
- Казано накратко си го подкупил! - подхвърли хапливо Перору - Не знам каква е целта на посещението ти, но работата няма да ти се размине! Може да започнеш от първата стая вдясно! - каза със заповеднически тон и му подхвърли една торбичка.
След като старта на разчистването беше даден всички толкова се стараеха, че освен шумът от ненужните вехтории и честите покихвания от вдигналия се прах, не се чуваше нищо друго.
Въпреки многобройните възраженията на Шани, срещу решението на Перору да товари колкото се може повече Серемити, той неистово се забавляваше и тактично отклоняваше роптежите й.
Серемити се беше захвана с почистването на поверената й стая.
Сърцето й едва биеше. Въпреки че слънцето вече преваляше, над голямата училищна сграда, очите й се затваряха, а движенията и бяха меко казано некординирани.
- Ама ти си била много бавна! Хайде, живо, живо! Не смятам да нощувам тук! - каза заповеднически Перору, като подаде глава в стаята.
Тя го изгледа кръвнишки и мигновено се разбуди, задиша учестено и кръвното й скочи до небесата. Напипа една медна делва и я заметна по него, в коридора се разнесе оглушителен шум и тя продължи да хвърля в същия дух цели тридесет минути, като натрупа ненужния багаж в коридора.
Перору наблюдаваше летящите предмети плътно прилепнал до стената на коридора, когато от съседната стая се подадоха главите на останалите и втренчиха въпросителните си погледи в него.
Той се почеса по главата, усмихна се и каза:
- Аз, като шеф съм длъжен да давам стимул на работниците си! - и невинно се засмя.
Пороят от предмети секна и Риши тръгна към стаята на Серемити. Мина покрай Перору, усмихна му се и го потупа по бузата, но той веднага отблъсна ръката му.
От вътре се чу шум, Риши побърза да влезе пръв, на пода в просторната стая, покрита в златиста светлина лежеше в безсъзнание Серемити.
Той бързо се втурна към нея, повдигна лицето й, обгърна кръста й, приближи я към себе си и похотливо погали с палец устните й.
- Е, патенце… нямам друг избор освен да приложим дишане уста в уста…! - каза той и приближи устните си към нейните.
Перору го дръпна назад и без да мисли бързо я отскубна от ръцете му.
to be continued...
P.S. Та исках да благодаря на Сеси, че ми открива грешките....понеже както си е проличало съм много слаба по български...*срам, срам, срам*. Тенши спокойно не си направила кой знае какво, че да се обиждаме сега!

супееер! иначе, относно Перору-мен ме радва! ^^

ОМГ,стана напечено.А и само една малка забележка пише се стаите,а не стайте и стаи,а не стай.

- Какво правиш, по дяволите? Пак ли целиш да ме вбесиш? - извика му той и вдигна Серемити на ръце.
- Хайде сега… ти също не би изпуснал такава възможност!? - каза Ричи и докосна устните си с палеца, за да може да усети поне малко нейните.
- Никога не бих го направил! - заяви рязко той
- Я стига виждал съм те да го правиш с другите момичета, защо тя е по-различна?! - зачуди се Риши, като се опитваше да проникне в очите му.
- Може би защото не я възприемам като жена! - каза объркващо Перору и излезе с нея от стаята.
Занесе я при Шани и Тифани, който я поставиха да полегне върху един физкултурен дюшек, търкалящ се из боклуците.
- Какво й е? - попита той, наблюдавайки от високо двете момичета, опитващи се да свестят изпадналата в безсъзнание Серемити.
Шани се обърна и му се сопна:
- Казах ти да не я натоварваш толкова! Сега видя ли какво направи!
- Не е умряла, нали? - попита той и се надвеси над лицето й
- Не, сигурно се е преуморила! - успокои го Шани, докато Тифани правеше вятър.
Преумората и безсънието държаха Серемити в дълбок сън почти през целия следобед. Тя отвори сънено очи, протегна се, погледна през прозорците и забеляза, че слънчевите лъчи не са толкова ярки и навярно слънцето се беше отправило към своето легло. Огледа стаята, в която се намираше, беше празна и чиста. Не се чуваше никакъв шум, нито гласове, сякаш всички бяха изчезнали, когато изведнъж в коридора като ехо се разнесе шума на приближаващи стъпки.
Приближаваха все по-близо и по-близо. Тя се втренчи в отворената врата и се сви от уплаха, когато изведнъж.
- Спящата красавица най-накрая се е събудила! - каза Перору, застана пред стаята и скръсти ръце - Направо нямаш срама, сутринта ни накара да те чакаме и сега пак! - отправи се към нея и подаде ръка, за да се изправи. Тя го погледна учудено после се намуси и стана без неговата помощ.
- По-бързо, всички чакат пред главния вход! - каза Перору и тръгна към стълбището, като й обясни набързо, че цялата работа е свършена, а тя го следваше мълчаливо.
- Добре, че не ми се налага пак да те нося! - смутолеви той без да се обърне към нея и продължи със забележка - Ще е добре да поотслабнеш, понеже тежиш цял тон!
- Какво? - тя изтича пред него и продължи с въпросите без да обръща внимание на подигравката му - Носил си ме? Кога?
Той ускори крачката си и преди да отговори се увери, че тя е зад гърба му:
- Когато припадна в стаята!
- Нищо не си спомням… - замисли се тя, потрепери и продължи - И слава богу…!

Всички се бяха облегнали на входната врата и чакаха търпеливо вече час. Тифани се обади, като отбеляза, че Данчо-ключалката може и да не се появи до сутринта, понеже това не бил първия път, когато забравял ученици в училище.
Шани я подкрепи, като вметна и страстта му към бутилката.
- Ти си виновен! - каза ядосано Перору и се обърна към Риши - Заради твоя гроздов сок сега всички ще трябва да прекараме нощта тук!
Риши прикри усмивката си, но Робин я забеляза, нахвърли му се и го удари в стъклената врата:
- Ах, ти….!
Перору застана между тях и издърпа разгорещилия се Робин на страна с думите:
- Робин не си заслужава!Виновен или не и той е в клопка като всички ни!
Серемити и Съмър се спогледаха при мисълта за очакващата ги нощ. Те се приближиха една до друга и си размениха няколко успокоителни думи.
След като осъзна, че най-вероятно ще трябва да прекара нощта на друго място, различно от неговата стая, Робин направо полудя. Хвана вратата, разтресе я силно и изкрещя безпомощно пред уплашените погледи на останалите. След като се умори, се свлече на земята и задиша тежко. Перору се приближи бавно към него.
- Знаеш, че не мога да нощувам на друго място!Не искам да оставам тук! Страх ме е!
Перору постави приятелски ръка на раменете му и каза:
- Една вечер, нищо няма да ти стане! - потупа го по рамото и прошепна - Все пак всички сме изплашени!
Робин го погледна с бадемовите си очи и каза:
- Но аз не се страхувам за себе си!
След още час прекаран в очакване надеждите, че “ключалката” ще се появи, се изпариха напълно и те се качиха в една от почистените стаи. Постлаха няколко физкултурни дюшека, седнаха в кръг, а през огромните прозорци слънцето бавно превалеше, като си взимаше довиждане със земята, докосвайки нежно хоризонта. Робин се успокояваше с мисълта, че в такава голяма сграда не може да не намери място, което ще е недокоснато от лунните лъчи.
Докато се стъмваше, те си разказваха страшни истории и колкото по-тъмно ставаше историите ставаха по-страховити.
Лунните лъчи започнаха да галят стените на стаята, само при вида им на Робин му стана лошо, хвана се за гърдите и наведе лицето си. След многобройните запитвания на останалите дали е добре, той успя да ги убеди, че всичко е наред.
- Една разходка ще ми се отрази добре. А мисля, че в една от стаите остана един плик, който трябва да се свали в мазето. - той стана и излезе.
- Сега, аз ще ви разкажа една легенда, - подхвана Тифани - За някои е истина, за други - не…, но в града има доказателства за тези, които имат очи да ги видят! Нашата история започва преди двадесет и пет години… когато един служител на мрака при изпълнението на своята мисия, направил грешката и се влюбил в едно местно момиче…..
to be continued...
P.S. Ако, Сеси не е видяла едита ми в миналия ми пост моля да го направи!
Сеси ти май ще си моя редактор...хихи..само, ако пожелаеш!
За един писател(любител)е наложително, дори задължително да получава и по някоя друга критика :D

И не само.

Е не, Перору вече го мразя, каквото ще да става, и каквото ще да казвате! :evil:

Съмър забеляза преведената фигурата на Робин да преминава набързо покрай отворената врата. Той все още се държеше за гърдите, разтревожи се, стана и го последва.
- Не искаш ли да чуеш легендата? - каза с леко променен от болките глас той и спря, за да го изчака.
- Дай това на мен! - каза загрижено Съмър, посегна да вземе чувала, който бе преметнал през гърба си, но той бързо се дръпна и ръката й докосна рамото му.
- Леле, та ти си мокър?! - учудено отбеляза тя
- Престани да се държиш така! - изкрещя ненадейно той и после продължи с равен глас - Мокър съм понеже чистихме цял ден, лошо ми е понеже вътре в стаята стана задушно! - намери основателни причини и тръгна надолу по стълбите.
Съмър го догони, но не отдаде внимание на странното му държание и побърза да попита:
- Чувал ли си за тази легендата?
- Най-малко хиляда пъти, родителите ми непрестанно ми я разказваха! - започна той и продължи, оттам откъдето Съмър беше спряла да слуша - … Любовта между двамата била толкова силна, че душата на служителя на мрака станала отново чиста. Това не се харесало на Господаря на Мрака, по-известен като Сатаната.
Двамата влюбени се срещали в една къщичка на хълма, зад нашата горичка, не далече от езерото…. - той се изкашля, но не спираше да придържа с ръка гърдите си.
Това не можело да продължава така и Сатаната им дал срок от една година. Ако неговия служител не се откаже от любовта си, той щял да прокълне и двамата завинаги.
Годината изтекла, но той не се отказал от любовта, която изпитвал към това момиче.
Нямало как да пренебрегне зародилите се чувства, нямало начин да ги изтрие от сърцето и душата си понеже любовта е непреходна и неунищожима.
Тогава Господаря на мрака изрекъл дяволската си клетва:
“Вий заедно ще бъдете и никой не ще ви раздели, освен лунните и слънчеви лъчи.”
Така те заживели между изгрева и залеза.
През деня тя се превръщала в гълъбица, а през нощта той ставал огромен свиреп вълк, който се водел само от първичните си инстинкти и разкъсвал всичко, което му препречи пътя. Момичето било единственото, което успявало да усмири звяра в него и той като послушно пале прекарвал нощите си в нейния скут.
Заживели в малката къщичка, в която тайно се срещали, изолирани от града и изплашените и неразбиращи погледи на хората. - Робин спря и зави по тъмния коридор на мазето. За щастие тук нямаше прозорци и дразнещата лунна светлина, нямаше как да го притеснява. Защо тогава изгарящата го болка продължаваше да раздира душата му? Светлината от прашните лампи едва мъждееше и караше сенките им да треперят, плъзгайки се по пода.
- Какво станало с тях? - полюбопитства Съмър
- Няколко месеца, след като били прокълнати момичето разбрало, че е бременно. Родило им се дете, но на хората това не им се понравило и започнали да тероризират странното семейство… Понякога, водени от липса на информация за проблема и страх от неизвестното и непонятното, правим грешки, за които после съжаляваме. Но, уви… след това няма как да върнем времето назад! - Робин свали чувала пред една от многобройните врати в мазето и се опита да я отвори, но тъй като бравата правеше номера (беше повредена) не успя от първия път.
- Какво е станало с тях? - подкани го да продължи Съмър
Борейки се с бравата, той продължи да разказва:
- Една нощ дошли с кирки, лопати и запалени факли! Мъжът се превърнал във вълк, а момичето взело бебето и избягало в гората. Въпреки че бил много по-силен от обикновен вълк, не успял да се справи с всички тези хора и бил убит. След това запалили къщата, а няколко часа преди изгрев намерили и момичето. - той залитна напред в пролуката от отворената след толкова опити врата, събори подпрения плик и предметите в него задрънчаха по пода. Луната светлина блесна в лицето му, той инстинктивно вдигна ръка да се скрие, но светлината, идваща от отсрещния прозорец, беше прекалено ярка. Усети как ударите на сърцето му запрепускаха диво и набързо излезе от стаята, като се облегна на стената в коридора. Съмър не му обърна внимание, а се втурна да събира разпилените предмети.
- Ами детето? - попита Съмър и потичваше след една търкаляща се футболна топка.
Робин дишаше на пресекулки, допря и двете си ръце в гърдите, свлече се на пода, сви се, но огъня, който гореше в гърдите му, не намаляваше, а ставаше по-силен. Целият се беше изпотил, косата му беше мокра и по нея се стичаха ситни капчици. Той се закашля няколко пъти, трябваше да отговори, но гласът му се променяше все по-бързо, насили се да възвърне старото си звучене и каза:
- Не са успели да го намерят!
- Хм, представяш ли си, ако и то като баща си е притежавало дарбата да се променя при пълнолуние! Точно като сега! - размишляваше Съмър, докато слагаше и последния ненужен предмет в торбата.
Зениците на Робин се разтвориха широко и той само успя да повтори:
- Както сега?
Съмър намести торбата в един ъгъл и тръгна да излиза.
- Да, днес е пълнолуние! - каза тя и усети, как някой силно я запрати в съседната врата. Тя се удари, свлече се безпомощно и изгуби съзнание.
to be continued...
P.S. Надявам се вече сте разбрали защо преди няколко поста се възпротивих относно това, че възприемахте Робин като нормален!Ако някой все още не е разбрал за какво говоря да изчака до края на главата.
Относно правописните грешки явно няма да са малко, ако откриете такива(в което не се и съмнява) моля пращайте ми ги като ЛС.Аз ще се постарая да ги изчистя и да не ги повтарям(което ще е по трудната час) Мерси предварително!
О, да споделям мнението на avrora_666 относно Перору....и на мен ми е любим...та нали все пак ми е един от главните герои.
EDIT: Правописните грешки са поправени, благодарение на Тенши и Сеси!

Хихихихих! Стана доооста интересно! :cheers:
По отношение на това Робин си е със съвсем неестествено поведение...
Но аз поне имах предвид за самото му отношение с хората през деня... изключваме като подивее :geek:
Супер, супер! :lol!: Аз поне не открих грешки. :D

Аз пък май,че се влюбвам в Робин,дори и да е толкова странен(аз си ги обичам старнните).А и между другото открих три грешки.Едната е който,който се използва за единствено число,а които за множествено,както трябва да се употреби в ситуацията.Втората е съвсем малка и незначителна,която знам,че си направила,поради невнимание - (което ще е по трудната час),би трябвало да е част,предполагам и като се степенува по и най,сеслага тиренце (по-трудната,най-трудната).А и да,нямам нищо против да съм редактор :D

Мой фаворит пък е Мълдър :lol!: Макар че не е един от най-общителните и така яко затръшва вратата на Ник, ме кефи! :lol!:
(може би защото и аз понякога ги правя тези номера? :suspect: )

След разказаната от Тифани легенда, Перору стана да се поразтъпче и накрая се облегна на един от прозорците. Загледа се в нюансите на тъмно синята нощ и в светещата като слънцето луна. От училището изтича тъмна фигура. Криеше се в сенките, с единия крак леко накуцваше, но въпреки това успя да прескочи с лекота високата оградата. Перору дори не се замисли кой може да е, понеже вече знаеше. Шани се приближи и обгърна кръста му с ръце. Той усети втренчения поглед на Риши, прегърна я през кръста и я целуна демонстративно. После бръкна в джоба си, за да й подари, намерената в боклуците гривничка. Не беше нищо особено, но цветовете привлякоха вниманието му, същите, в които тя обичаше да се облича.
- По дявалите! - каза на висок глас Перору, след като установи, че намереното е вече загубено. Извини се на Шани и тръгна по коридорите да търси гривната.
Претърси стаите на етажа, после стълбището, стигна до първия етаж. Всичко това му отне поне половин час, а той още нищо не бе намерил. Стигна до края на коридора и заоглежда пода, когато изведнъж не усети присъствието му:
- Това съвпадение ли е или винаги знаеш къде се намирам? - каза Перору и се обърна към Риши, стоящ на известно разстояние. - Не знам за какво беше целия тоя цирк днес, но най-добре кажи каква е целта ти? Защо си тук? Да не би да искаш реванш заради онази вечер в дискотеката? - не спираше да го обсипва с въпроси.
Риши се усмихна, бръкна в джоба си и извади гривничката:
- Намерих ме я в стаята, но тъй като ти се забави, всички се втурнахме да те търсим! - хвърли гривничката към Перору, обърна се и тръгна. Подразнен от нежеланието на Риши да отговори на зададените въпроси, Перору го спря и настоя за отговор.
- Никога не съм искал да се спречкваме! - каза Риши с равен тон - Противно на това, което си мислиш, аз не те мразя. Единственото, което исках, бе да видя истинското ти лице, но ти никога не успя да ми го покажеш.
- Истинското ми лице ли!? Не те разбирам?! - каза объркано Перору
Риши погали брадичката си, погледна го изпитателно и каза:
- Хм… вероятно още не си готов! Но аз съм търпелив! - той пак тръгна по коридора, но се сети още нещо и бързо се върна.
- Позволи ми една констатация: наричаш себе си разбивач на женски сърца, но откакто те наблюдавам, не съм видял някое момиче с разбито такова.
- Какво ще ме учиш? Как да вкарам момичетата в леглото си ли?! - кръстоса самоуверено ръце.
Риши се засмя шумно:
- Не! - поклати глава и продължи - Аматьорче… - Перору се втурна подразнено към него, но Риши вдигна ръка и го спря - Нима си мислиш, че като спиш с някой и на следващия ден го зарежеш ще разбиеш сърцето му? Колко от завоеванията ти са сами? Колко от тях спят пред прага ти и молят да се върнеш обратно в живота им? Колко от тях те помнят със сърцето си? - той се взираше в изненадания поглед пред него - Всички, които си изоставил, вече имат приятели, усмихват се на новата си любов, понеже освен като спомен ти не съществуваш в техните сърца. Ако искаш наистина да разбиеш сърцето на една жена, трябва да обладаеш не само тялото й, но и нейната душата!

Из коридорите се плъзна като светкавица смразяващ вик на момиче.
Съмър се съвзе, отвори очи, погледна пред нея и забеляза счупения прозорец, водещ към задния двор на училището. Острите стъклени зъбци бяха обагрени в засъхналата тъмно червена кръв. Огледа се за Робин, но от него нямаше и следа. През главата и премина мисълта “Ами, ако той!” и отново погледна прозореца. Стана, разчисти стъклата и се промуши през него. Видя кървавата диря и я последва.
to be continued...
P.S.Първо да почна с благодарностите....Тенши благодаря за изчерпателната редакция!
Сеси, тъй като Тенши зае главното редакторско място...не се обиждай...но може да ми бъдеш зам. редактор!Мястото е твое, само ако желаеш! :D
Направих някой корекции по заглавието, понеже смятам, че ^Другата страна на монетата^ трябва да е в отделна глава. Тя ще е следващата...

Леле, става все по-интересно... А и вече съм 99% сигурна, че Робин е детето на прокълнатите влюбени. Интересно какво ще стори на Съмър, като тя го открие и как тя ще реагира.

П.С. За нищо, Петя. Радвам се, че мога да помогна! :D Ама това не значи, че не мога да пропусна нещо, така че който види пропуск, да казва, че си падам блейка. :roll:

Риши е умен, бе :cheers:
И наистина става все по-интересно! :lol!:

И аз си мисля това за Робин О.о
А иначе ок,може да съм заместник редактор,нямам претенции ^_~

Робин е вълчо 100% :cheers: (мдаа, ако не бях вампирче, с Мълди щяха да са наравно... :lol!: )
Но ако Робин е върколак, тогава Мълдър и Перору що за твари са... о.о
От два дни си блъскам главата и нищо не измислям...
Както и да е, ще се чете! :cheers:

хм, много интересно.
а аз мисля, че това, че Робин е върколак се отнася само за неговото семейство,не значи нищо за Мълдър или Перору. Също предполагам, че Съмър ще има способността на жената от историята да укротява в скута си върколака... :P

Серемити се отправи по посока на смразяващият вик, тичаше все по-бързо, но коридора сякаш ставаше по-дълъг. Изведнъж в далечината нещо светна. Приближавайки се, забеляза силуета на Тифани точно под падащата като водопад светлината. Мекотата и топлината й нежно докосваха момичето, обгръщаха го в нежна прегръдка, даряваща със сигурност и любов. Серемити познаваше много добре тази светлина.
- Ти си ангел? - обърна се към нея Тифани
Серемити се спря пред нея и се подпря на коленете си, за да си поеме дъх. Но той моментално секна, когато на студения под забеляза безжизненото й тяло.
- Кой беше? - попита бързо Серемити, понеже знаеше, че светлината няма да чака дълго, за да прибере душата й.
- Пази се от него Серемити! Той..е. - не успя да довърши тя и светлината изчезна, повличайки я със себе си.
В тъмнината срещу нея се чуха бързо приближаващи стъпки. Притаи дъх и се подготви да се срещне с убиеца. От сенките излезе Перору, той се вгледа в трупа пред Серемити.
- Не! - промълви тя
Зад гърба му се чуха други стъпки и Риши се появи.
Шани, уплашена от виковете, подмина Серемити и се сгуши в Перору, който още наблюдаваше уплашено трупа. Тя проследи погледа му и при гледката на смъртта припадна. Той я хвърли в ръцете на Риши и се спусна към трупа, за да го огледа.
Първо провери пулса, но при допира със студеното тяло му стана ясно, че тя вече си е отишла. Огледа за рани, но не намери такива. Лицето й се беше изкривило, а широко отворените й очи викаха за помощ. Кожата й беше по-бяла и от сняг, сякаш смъртта я беше покосила изведнъж. Махайки пръстите си от шията, Перору забеляза две рани от зъби, точно над главната артерия.
- Не! Само не ми казвайте, че това е от вампир?! Това обяснява всичко: липсата на кръв, бялата кожа! - той се отдръпна и пое обратно припадналата Шани от ръцете на Риши.
- Кой може да е? - запита Риши - Трябва да е някой от нас, все пак сме заключени!... Къде са Робин и Съмър? - последния въпрос натежа в така напрегнатата атмосфера.
- Робин не би направил такова нещо! - каза непоколебимо той - Не смятам да стоя и минута повече тук! - повдигна Шани на ръце и се доближи до Серемити. - Навярно той вече е намерил изход и сигурно си е вкъщи. - обясни набързо той
- Какво ви кара да мислите, че убиецът не е все още тук? - Серемити погледна и към двамата, всички замълчаха и се спогледаха. Тя се приближи към трупа на бедното момиче, притвори очите й, докосна челото, изричайки кратка молитва и каза, като се изправи:
- Да си вървим!
На изхода ги срещна леко поклащащия се Данчо-ключалката, със силно зачервен нос, гласът му прескачаше от една октава в друга, опитвайки се да уцели верния тон на песента “Шест кокошки съм заклала”.
Въпреки че беше закъснял с около 5 часа, все пак изпълни обещанието си.
При вида на припадналата Шани той бързо изтрезня. След като му обясниха какво се е случило, той бързо се втурна към трупа на Тифани.
Върна се след десет минути с пребледняло от уплаха и ужас лице.
- Вие по-добре си вървете! - каза им той с разтреперан глас
- Няма ли да извикате полиция? - каза Перору
- Полицията нищо не може да направи! Не вярвах, че ще го кажа пак, но… вампирите отново са се появили! Ще трябва да затворим училището!
- Пак ли? - казаха в хор Перору и Серемити
- Това е абсурдно! От 5 години живея в този град и за нищо такова не съм чул! - констатира Перору
- Нима си мислиш, че някой би се осмелил да говори за това! - ключарят се обърна рязко към Перору и продължи със спокоен глас - Сякаш всичко започна с появата на онзи странен монах. Въпреки че от тогава минаха 25 години, си го спомням сякаш беше вчера. Странни неща започнаха да се случват в нашия град. Равновесието между небето и земята беше нарушено. Из града ни бродеха странни създания, а ние, обикновените хора, се молехме за чудо в продължение на две години. И накрая Бог чу молитвите ни! Не знам дали е съвпадение или не, но когато майка ти и баща ти пристигнаха в града, всичкият този ад изчезна. - ключарят забеляза прииждащите въпроси в очите на Перору - Съжалявам, но не знам нищо повече! - каза накрая той и ги отпрати.
to be continued...
главен редактор: Тенши :D
P.S. Остава още една част от тази глава....
avrora_666 ще намериш отговорите на предположенията си в следващата глава!

Муахаахах, не знам дали това е бил вампир, ама определено ми хареса! :cheers:
То всъщност върколачеството на Робин и въобще роднините му нямат нищо общо с Мълдър и Перору (или...?)
Аз питах за обща информация...
Но ако има вампир наистина, кой ли ще е? Или това е просто слух и няма никакви вампири?
Не искам отговори! Искам да разбера сама!

аз също не искам отговори-просто ще казвам предположения.
мисля, че вампирът ще е Риши... :shock:

Цитат :

На изхода ги срещна леко поклащащия се Данчо-ключалката, със силно зачервен нос, гласът му прескачаше от една октава в друга, опитвайки се да уцели верния тон на песента “Шест кокошки съм заклала”.

Умрях да се смея на това :lol: :lol:

Да бе, и аз! :lol: :lol!: "Шест кокошки съм заклала" :lol: :lol: :lol:

В същото време, следвайки дирята, Съмър се озова пред къщата на Перору. Това не я изненада. Но забелязвайки, че следата се отклонява към задната градина, а от там в гората, зад нея, й се стори доста странно.
Тичешком мина покрай малкото езеро и продължи нагоре по хълма. Едвам си проправяше път, острите клони на обкръжаващите я храсти дърпаха дрехите, жулеха кожата и скубеха косата й. “Защо Робин ще идва на такова място? Какво се случи в мазето?” - в мислите й изникваха въпроси, на които само един човек можеше да отговори.
Най-накрая се освободи от задушаващата прегръдка на растителността и пред нея изникна малка изоставена постройка. Под тежестта на многобройните години тя се беше изкривила на една страна като старица. Гъстият бръшлян я обгръщаше като наметало, а по напуканите керемиди като перука беше израснал зеленикав мъх. Прозорците бяха плътно заковани, а на места мазилката се беше отделила.
Съмър пристъпи нерешително към на пръв поглед порутената и необитаема постройка.
Обратното броене започна, с всяка стъпка тя се приближаваше към истината и към нейното преобразяване.
Пет, Четири, Три, Две, Едно… бутна леко вратата. Отмествайки се назад, тя изскърца зловещо. В целия си ангелски блясък Съмър стоеше пред дверите на неизвестното, но беше решена да не прави грешки, а да се опита да разбере... Прекрачи прага и потъна в сумрачната и неприветлива стая.
Очите и още не можеха да свикнат с тъмнината.
Навлезе по-навътре и изведнъж чу ръмжене зад дървената преградата, която разделяше стаята на две, съзря движещите се към нея искрящи в златисто очи. Беше вълк, но два пъти по-голям от обикновен, приготвяше се да нападне, черната катранена козината настръхна върху гърба му. В тъмнината като наниз от диаманти се откроиха зъбите му, всеки, от които с лекота можеше да разреже всичко изпречило се пред него.
Съмър се уплаши, направи крачка назад, той изръмжа раздразнено и тя обърна поглед към неговия. “Сега е момента да избягам” - помисли си тя, но погледът му я парализирал. Той скочи към нея. Тя само успя да затвори очи. Усети, че под тежестта на лапите му падна на земята и зачака да бъде разкъсана жива. Той разтвори широко челюстите си и огърлицата от диаманти обгърна вратлето на Съмър. Топлият му дъх обгърна като шал нежната шия, по кожата й като капки дъжд се стичаха слюнките му.
Секунди преди да сложи край, спря. Вдиша дълбоко от аромата й, веднъж, втори път. Очите му се изместиха към снежнобелите криле. Нещо стана и той се отмести на страни, като я освободи от парализиращата си прегръдка.
Тя отвори очи, ”Какво стана?” - помисли си тя и опипа с ръка шията си. В тъмнината пак проблеснаха вълчите очи, ужасът отново се върна в сърцето й. Не можеше да остане и минута повече, за това избяга навън разпери крила и отлетя към вкъщи.
to be continued...
гл. редактор: Тенши
P.S. Та стигнахме края на тази глава^_^!
Добреее....аз нямам нищо против, предполагайте, разсъждавайте на воля!