=^Лунни Ангели^=

На сутринта всички се бяха събрали в малката кухня и живо обсъждаха случилото се миналата нощ. Съмър посегна да отвори вратата, първо се поколеба, но пое дълбоко въздух и влезе. След всичко станало миналата нощ, след всички въпроси, които едва я оставиха намира, малко преди да се съмне, тя имаше нужда да го види. Заоглежда и жадно претърсваше с поглед претъпканата кухня. Него го нямаше.
- Някой виждал ли е Робин? - гласът й бе станал странен, разговорите изведнъж секнаха сред настъпилата тишина Мълдър отговори:
- Сутринта отидох до стаята му, но леглото му беше празно! Сигурно е на едно от тридневните си пътешествия. Всеки месец излиза някъде за три дни без дори да се об…
- О... Мълдър, така ли му викаш вече! - намеси се Перору и се засмя, поднасяйки открадната от ръката на Мълдър кифличка към устата си.
Преди да я захапе Мълдър си я върна обратно и хапливо заяви:
- Добре, че когато е в нужда, не влачи мацките си тук като някои други особи!
Разгневен от явния намек, хвана кифличката за другия край и я дръпна. Мълдър не отстъпваше и държеше здраво единия край. Те доближиха глави и между свъсените им погледите прехвърчаха искри.
- Нужди? Какви нужди? - запита ги тя
След няколко подръпвания от двете страни, най-желаната кифличка се разкъса на две.
Перору без никакви задръжки и с пълна уста отговори:
- Секс!
Съмър се засрами, изчерви и набързо излезе навън.
Седна върху зелената трева, погледна надолу към нея, но това не помогна, легна по гръб. Загледа се по приплъзващите се облаци: кораби, цветя, животни, но и те не помагаха, обърна се по корем и се загледа в гората. Високите дървета се бяха строили като войска, готова да защитава до край онова, което се криеше в нея. Да това помагаше, но не даваше отговори.
“Дали Мълдър е прав? Може ли снощните събития да са просто съвпадение? Дали Робин не се беше прибрал, докато аз съм следвала друга следа? Да се върна ли отново в къщата или да изчакам Робин да се прибере?”
Изведнъж дочу гласовете на Уинтър и Мълдър да идват от дневната.
Ники вървеше с тях. Подмишница Уинтър носеше скицата от миналия път. Приближаваше се с бързи крачки, докато Ники неуспешно се опитваше да не изостава. Понеже щеше да попадне под обстрела на недоволните погледи на Мълдър, който в момента се влачеше след тях и недоволстваше на глас.
- Престани Фокс! - извика му заповеднически тя и седна на поляната до Съмър. Набързо инструктира Ники да седне срещу тях, облегна скицника на коленете си и започна да движи плавно молива. Мълдър се изправи до нея.
- Какво? Кой ти е позволил да ми говориш на малко име? ... И от къде за Бога си го научила? - последният въпрос го накара да се замисли - Перору, да не би ти да си й казал? - попита той с интонацията на обидено момче.
Перору и Шани минаха покрай разбеснелия се Мълдър и седнаха от другата страна на Съмър.
- Не!
- Сигурно е Робин! Ами да всичко се връзва, сигурно за това е решил точно сега да изчезне! Само, ако ми падне! - закани му се той, излегна се до Уинтър и кръстоса ръце зад врата си.
- Какво?! - учудено изписка - Мълдър, махни се от тук! От всички възможни места точно тук ли трябваше да се проснеш? - погледна го с възмущение.
Той моментално отвори очи и каза:
- Тук слънцето е най-ярко, а аз искам да хвана тен! ... С какво толкова ти преча? - попита накрая той и пак се отпусна на тревата.
- Смущаваш творческата ми аура! - заяви и без да го поглежда продължи да приплъзва енергично молива си.
- О! Значи всичко е наред! - той се надигна към скицата и дръзко заяви - Понеже не виждам да имаш такава! - и пак легна, притвори очи и зачака нейния отговор.
Уинтър замахна със скицника във въздуха, но преди да го размаже на лицето му, Съмър я хвана за ръката, поклати глава и каза:
- Стига!
Спорът беше спрян, но скоро можеше да се очаква продължение.
Серемити се появи с поднос, препълнен със седем празни чаши и цяла кана с лимонада, всичко по заповед на Перору. Едва запазваше равновесие, но раздаде на всеки от разхладителната напитка и седна удовлетворено между Уинтър и Съмър.
- Няма ли сламки? - чу се недоволния глас на тиранина й.
Серемити го стрелна с поглед.
- Не можа ли да ми кажеш по-рано? Току, що седнах! - отбеляза раздразнено тя
- Сега се сетих! - подхвърли Перору
- Аз ще ида! - прекъсна ги Шани и енергично изтича до кухнята.
Докато тя не се върна, никой не каза и дума.
След като се настани обратно на тревата, Перору извади от джоба си гривничката и я поднесе с думите:
- Това е за теб. Понеже изпълняваш всички мой желания.
Тя се зарадва, той се наведе, за да я целуне, но тя се отдръпна смутена от погледите на останалите и само го целуна по бузата.
- Как мислите, дали ще има други смъртни случаи? - попита загрижено Шани.
- Ако има то, това ще съм аз! И причината няма да са вампирите, а постоянните юркания на Перору! - каза иронично Серемити, а погледа и се рееше пред нея.
Всички се засмяха на саркастичния й тон, а лицето на Перору потъмня.
- Не виждам нищо смешно! - заяви той и преди да продължи Шани го изпревари с думите:
- Мисля, че си го заслужи!
Той потисна гнева си, облегна се на лакти и погледна към небето.
Слънцето срамежливо се криеше зад бързащите на някъде облаци, които хвърляха жива сянка, бавно приплъзваща се по земята. Вятърът се присъедини към пътешествието им и на ефирните си прозрачни крила понесе хиляди жълти пеперуди.
Обгърнаха ги като мъгла и запърхаха хаотично помежду им. Всички се загледаха с възхищение пред природния феномен и на всяко лице грейна невинна усмивка. Златистите крилца на всяка отразяваше слънчевото сияние и те блестяха като стотици паднали посред бял ден звезди.
Всичко продължи няколко минути и те отново се понесоха след вятъра. Разпръснали се по цялото небе, рисуваха огнената грива на вятъра.
- Дано да има повече дни като днешния! - каза с надежда Шани, като прекъсна възцарилата се тишината.
- Едва ли това ще спре вампирите! - обади се Ники
to be continued...
гл. редактор: Тенши

Уиии, супер! ^^
Сцената с кифличката рулз :lol!:

Защо не можеше да заспи? Защо беше там? Какво я накара да легне в леглото му? Защо всичко беше толкова объркано? Каква беше истината?
Съмър лежеше в стаята на Робин и през отворените прозорци навлизаше хладния въздух. Беше обърнала гръб на пълната луната, в мислите й се прокрадна гласът на Гайяна “Внимавай с него той има две лица!”. Тя се завъртя към луната, от гората се разнесе смразяващ вълчи вой, стана и разпери крила.
“Няма смисъл да седя и да чакам отговорите да дойдат, сама ще ги потърся! Въпреки че все още се съмнявам, че детето от легендата е Робин!” - мислеше си тя, докато летеше към къщичката на хълма.
Пристигна и огледа сенките. От лявата страна се чу шум, покрай дърветата премина сянка, Съмър се обърна рязко на там. Последва същото, от дясната страна, дишането и се учести. Тогава той се показа, този път, решен да прегризе вратлето й, веднага се спусна към нея. Тя затвори очи, спомни си думите на Гайяна “Не се страхувай да го прегърнеш!”, разтвори обятията си и докато падаше към земята, го притисна към себе си. Устните й докоснаха неговите и на мига се възпламениха. Каквото и да беше, който и да беше, тя вече се беше целувала с него.
Отвори очи, срещу нейните имаше други широко разтворени. Цветът на зениците плавно премина от златист в светло кафяв.
“Робин! Значи си бил ти?!” помисли си тя. Той се отдръпна от нея, а в очите му се четеше объркване, уплаха и изненада. Усети погледа й да броди по цялото му тяло, а после почервеня цялата.
Изведнъж се сети, че след метаморфозата е винаги чисто гол.
- Господи, не гледай! - извика смутено и неуспешно се опита да се прикрие.
Тя се обърна и той притича в къщата, за да се облече. Винаги имаше дрехи в нея, понеже при всяко преобразяване всичко на гърба му ставаше на парцали.
След това излезе, погледна ръцете си, после луната и каза изумен:
- Не мога да повярвам! - после заваляха въпросите- ... Как? Как го направи? Коя си ти? - тръгна бавно към обръщащият се ангел.
Застанал на крачка от нея, забеляза плъзгащата се струйка кръв от дясното ъгълче на долната й устна. Спусна се, за да я изтрие с думите:
- Сигурно съм те наранил без да искам!? - плъзна палеца си по устната.
Намръщи се, кръвта само се размаза около устните, погледна я в очите и без да поиска разрешение я целуна с цел да премахне кръвта. Тя го блъсна смутена от действията му.
- Какво правиш?
- Съжалявам, все още съм под влиянието на животното в мен! ... Хей, ти не си ли един от онези ангели? Спомняш ли си онази нощ, когато се опитахме да ви хванем?! - припомни си и седна на тревата.
- Да, аз съм Лунен танц! - тя се присъедини и седна до него
- Значи ти си…!
- Върколак! - довърши той и наведе глава - При всяко пълнолуние се превръщам във вълк. Рядко помня какво съм правил като такъв - сподели и вдигна глава към луната - Понякога в съзнанието ми като проблясъци изникват сцени, изпълнени с разкъсана плът и алено червена кръв. Мога да усетя вонята на мърша и кръвта в устата си. Винаги изпадам в ужас от това и спрях да правя опити да си спомням какво съм правил. До днес! ... Ти развали проклятието, тегнещо вече 21 години върху мен! ... Осъзнаваш ли какво значи това, вече мога да съм нормален човек! Стига ти да си до мен, когато имам нужда!
- Аз…! - започна Съмър, но можеше ли да откаже на една страдаща душа? - Добре! - съгласи се накрая.
- Знаеш ли, от теб се разнася аромат на гълъб!
- Това… обяснява всичко! - довърши тя и се загледа в блестящите, движещи се, точици из тревата.
Светулките като горски феи, озарени от собствената си премигваща светлина, се издигнаха над тревата. Те изпълниха въздуха с приказното си присъствие.
Двамата се загледаха в бродещите светулки около тях.
to be continued...
гл. редактор: Тенши
P.S. Така..така...след няколко дни прекарани в почивка...ето и следващата част.

Йеееей :lol!: Супееррр!
Хахаха :lol:

Цитат :

Изведнъж се сети, че след метаморфозата е винаги чисто гол.

:lol!: :lol!: :lol!:

Колко романтично :heart:
А иначе онова за дрехите ме разби направо :lol:

ей, супер, още от историята ^.^
а Робин колко е прям... :lol:

Няколко дена след злощастните събития в града Перору реши да направи бал с маски в чест на Шани.
Едва завърнал се в къщата Робин, беше натоварен с тежката задача да намери малък симфоничен оркестър и буквално не му оставаше време да се види, с който и да било. Уинтър и Съмър отговаряха за украсата на салона. Шани пък се занимаваше с кетъринга, а Мълдър бе против цялата тая суетня и реши да не взима участие.
За Серемити последните няколко дена бяха най-странни, всички летяха насам натам и никой не даваше еднозначен отговор на въпроса “Какво става?”.
Отегчена от липсата на комуникация, с който и да било, тя влезе в салона, за да си вземе някаква книга. Претърсвайки рафта, с периферното си зрение забеляза превита човешка фигура, седяща на широкия дървен парапет на един от прозорците. Това беше Перору, прегърнал коленете си и с наведена надолу глава.
Лицето му не се виждаше, нямаше как да разбере дали беше буден или заспал, за това за по-сигурно взе първата книга от рафта и започна да разгръща страниците уж чете. След като си осигури прикритието, започна да изучава с поглед състоянието му.
За първи път го виждаше в такава меланхолична поза.
- Ще престанеш ли да ме зяпаш! - извика той и тя подскочи на място. Вдигна глава и смени потиснатата поза с една от царствените си. Спусна единия си крак небрежно към пода, облегна се назад и постави едната си ръка на другото коляно. Обърна се към Серемити и продължи - Доста е смущаващо!
Въпреки че той се помъчи да скрие настроението, в което беше изпаднал, тя успя да го забележи и попита:
- Какво ти е? - тя затвори книгата и я постави обратно при другите.
- Нищо! ... Ще разбереш на бала довечера! - отговори с равен глас той
- Бал ли? - каза учудено тя и се приближи с бързи крачки към него.
- О, да … бях забранил да ти казват. - каза той и се удари театрално по челото. Стана, подмина Серемити и тръгна към вратата.
- Хайде, върви да си избереш рокля! - подхвърли отегчено той
- Не мога да повярвам!!! Ти си потиснат! - думите й го спряха и се обърна, за да отвърне.
- Не съм потиснат! Даже съм много щастлив! - насили се да се усмихне - Исках да го научиш довечера, но щом настояваш! ... Щастлив съм понеже днес ще обявя годежа си с Шани! - и се качи в стаята си, оставяйки Серемити в пълен потрес.
- Чакай малко, добре ли те чух? Ще се сгодяваш за Шани?! - извика тя, след като нахълта в стаята му след няколко минути.
- Говори по-тихо тя още не знае! - каза спокойно той и затвори врата след нея.
- Не може да бъде! А аз глупачката ти повярвах, че няма да й разбиеш сърцето! - говореше си тихо на себе си.
- Ама и ти си неповторима! Как може един годеж да разбие сърцето й? Та жените изпадат в екстаз само, като чуят за това! - седна срещу нея на стола и качи единия си крак върху другия.
- Да, в краткосрочен план, може би!? - опонира му тя, присви очи и продължи - Какво кроиш? ... Знам, че не обичаш да се обвързваш, тогава защо? - тя скръсти ръце и изпитателно го погледна.
- Избирай, “Алиса”… - протегна двете си ръце и разтвори метафорично лявата си длан - … да се сгодя за Шани довечера и да я направя най-щастливата жена или... - отвори дясната - да я помоля да си събере багажа!? - самодоволно предложи той, като ловко отклони вниманието от неудобните въпроси, които тя започна да задава.
- Ашшшш…! - измрънка Серемити, разроши косата си, тропна с крак и напусна стаята.
Нямаше сили да се кара с него и се затвори в стаята си. Трябваше да премисли нещата и да реши какво ще предприеме, преди да е станало твърде късно.
Съмър и Уинтър се върнаха, носещи по два кашона с украса и веднага започнаха да разкрасяват салона за довечера. Тежка работа ги чакаше, но те не се уплашиха и запретнаха ръкави. След един час изпълнен със смяна на завесите с по-ефирни, обличане на столовете със зелен тюл на златни краски и надуването на многобройните балони, остана само да се изнесе голямата маса, фотьойлите, дивана и масичката.
За тази цел им бяха нужни няколко мъжки индивида и Уинтър предложи, Съмър да отиде да викне Мълдър и Перору.
Тя почука на вратата на Перору. Той веднага слезе, а тя се отправи към дъното на коридора. Изведнъж чу музика, идваща от стаята на Робин. Вместо на ляво към стаята на Мълдър тя тръгна на дясно към широко отворената врата. Застана на входа и се загледа в плавно носещата се фигура по паркета.
- О, Съмър?! - спря щом я видя. Отиде до уредбата, спря музиката и взе лежащата на пода кърпа, за да попие потта.
- Преди малко се прибрах. - на лицето му се изписа облекчение и той продължи - Най-накрая успях да уредя всичко с оркестъра! - даде отговор на учудения й поглед.
- Защо танцуваше? - попита тя, все още стояща на вратата.
- Винаги танцувам, когато съм натрупал неприятни емоции през деня. Това е моя начин да се заредя с енергия! - обясни той и се приближи към нея. - Знаеш ли как се танцува танго?
Съмър поклати глава, той й направи знак с ръката, за да се приближи.
В стаята зазвуча отново страстния звук на тангото. Застанаха един срещу друг, той повдигна ръката й на рамото си, постави неговата високо над талията й и се понесоха в празната стая. Съмър усвояваше доста бързо стъпките, за това Робин спря за малко и жадно отпи от бутилката минерална вода:
- На празненството довечера ще има много момичета! - отбеляза той - Знаеш ли, как най-лесно може да свалиш една жена, когато танцуваш танго с нея? - и остави бутилката до огледалата, след което се върна при нея.
- Ами… не! - отговори колебливо, знаейки, че примера на Робин със сигурност ще я накара да се изчерви.
Паузата между песните от диска приключи и в стаята зазвуча някаква стара балада.
- Докато танцувате - започна той и постави ръката си на същото място - й казваш, че танцът е желание за страст, а желанието трябва да се нахрани с плътта. - изведнъж я придърпа и допря лицето си до нейното - Дори едно докосване по бузата, както сега… е достатъчно… за… да…! - той замлъкна.
В този момент диска свърши и тишината обгърна пространството около тях.
Заврял лице в косата й, вдиша дълбоко на няколко пъти от аромата, който излъчваше тя.
- Ясно вече разбрах! - каза сконфузено Съмър и се отдръпна.
Той не я погледна, а отиде да превърти диска.
- Понеже така бързо усвояваш стъпките на тангото ще ти покажа някой тънкости! - докато издирваше точното танго, в главата му звучеше една и съща фраза “Не може да бъде! Не може да си въобразявам, не може да греша!”
Натисна “плей” и се върна при нея.
Първо засвири пианото, накъсаните акорди сякаш изгаряха въздуха, за да може да се преродят в истинска страст.
Първа стъпка, Робин изпепели пространството между тях, като я притисна силно до гърдите си.
Второ към пианото се присъедини акордеон, накъсаните ноти се сляха и потопиха в ритъма на предизвикателството.
Втора стъпка, затанцуваха, Робин я завъртя няколко пъти, ръцете му се плъзнаха по талията, следвайки извивките й. Акордеонът и пианото се противопоставяха един на друг, флиртуваха и преплитаха възбудено звуците си. Робин реши да я предизвика, приклекна плавно надолу и плъзна ръка нагоре по крака й.
Съмър се смути, избута го преди да е продължил по-нагоре, обърна му гръб и направи крачка към вратата.
Той я хвана за ръката, песента направи пауза.
Продължи, а Съмър, след няколко завъртания, се озова пак в обятията му. Те си размениха многозначителни погледи. Песента привършваше, когато изведнъж той обхвана здраво талията й и тя се изви назад към земята.
След като се изправи, започна да произнася някакви несвързани думи и нервно да ръкомаха към вратата. Накрая успя да скалъпи едно смислено изречение.
- Уинтър ме чака! Отивам при…! - и тръгна като потресена от случилото се.
- Съмър! - гласът му я спря точно пред вратата.
- Ухаеш ми много познато!
Тя не се обърна, нито му отговори само затвори вратата след себе си и се скри в банята.
Имаше чувството, че не беше останало и местенце по тялото й, което да не беше докоснато от ръцете му. ”Да му се не знае! Каква беше тази музика?” мислеше си тя, докато обливаше със студена вода почервенялото си лице. Вгледа се в огледалния си образ, сърцето туптеше с все сила и тя осъзна “Олеле…той е разбрал!”.
to be continued...
гл. редактор: Тенши
P.S. Тази част от главата върви, ако се чете слушайки, следната песен....
http://www.bgshare.com/get,257616.html-
(Малко пояснение)Песента се отнася по-скоро за края на тази част!

Муахахаха, нищо не може да заблуди носа на един върколак... *клати глава с многозначителна усмивка*
Ощеее :lol!:

много добро описание за танца 8)

Уау!Беше много хубаво! :D

- Къде се запиля пък сега? - мърмореше недоволно Уинтър, която след половин час чакане тръгна да издирва Съмър. Вървеше по коридора към стаята на Мълдър и мръщеше недоволно лице.
Тя почука, отвътре се чу глас, който я подкани да влезе.
Първо, огледа за Съмър, но не я видя, за това премина направо на въпроса:
- Слез, моля те, да ни помогнеш!
Мълдър се беше излегнал на отсрещното легло и прелистваше страниците на книгата в ръката му. Отмести погледа си от интересното четиво към нея.
- Трябваше да изпратят някоя по-хубава. Ти…- похотливо огледа тялото й - не може да ме накараш да си мръдна и малкия пръст на крачето! - и отегчен от разговора, отново плъзна поглед по редовете на романа.
“Оооо, омръзна ми вече!” - каза си наум тя и скръсти ръце “Щом имаш отговор за всичко, я да видим как ще отвърнеш на това” и продължи на глас:
- Виж, винаги мога да ти отговарям подобаващо на хапливите подмятания, но в действителност всичко, което правиш и казваш е начин да се изолираш и да не допускаш никой до себе си! - започна да го анализира и привлече мигновено вниманието му.
Той стана, изправи се пред нея и заяви:
- Философстваме значи..! Добре, да предположим, че казаното от теб, е вярно! Тогава, това е най-добрият начин да се предпазя, от каквато и да е болка…! - също скръсти ръце.
- Може да си бил нараняван, но не може да гледаш света само през тъмни очила! Когато човека, който е държал ръката, ти я пусне, на негово място се появява друг, който да я хване! Но ТИ решаваш дали ще я приемеш! Само ТИ можеш да разбиеш стената, която те отделя от настоящето и бъдещето и те държи в плен на миналото! Събуди се, Мълдър, и отвори очи! - каза накрая и тръгна да излиза.
Мълдър я последва мълчаливо, размишлявайки върху начина, по който тя успя да докосне скритата му душа.
Да, лесно е да допуснеш човека срещу теб да се прокрадне през пукнатините на бетонните тухли и да докосне същността ти, но е трудно да започнеш сам да разрушаваш тази стена.

Съмър излезе от банята и видя Мълдър и Уинтър да завиват към стълбите, тръгна след тях, но не направи и две крачки, когато изведнъж беше издърпана обратно в стаята на Робин. Успя да спре ускорението си чак на няколко сантиметра от леглото му, обърна се към вратата, която Робин затвори. Преди да е изразила каквото й да било възражение, той заговори пръв:
- Спокойно, няма да те карам да танцуваш….Просто искам да споделя нещо с теб. - облегна се на вратата, за да е по-сигурен, че тя няма да избяга и погледна към паркета, върху който танцуваха преди малко-Когато бях малък, обичах да гледам как родителите ми танцуваха танго. - засмя се тъжно и погледна Съмър - Макар да не ми бяха истинските родители, аз много ги обичах. - едновременно разказвайки, изучаваше реакцията на Съмър. - Те никога не се караха, нито си повишаваха тон. Когато трябваше да решават някакъв спор, просто танцуваха танго и в края вече бяха взели решение, без да си кажат и една дума. - погледна надолу и гласът му се промени - Последния път, когато ги наблюдавах, беше точно преди самолетната катастрофа. Щяха да участват в състезание провеждащо се в Буенос Айрес.
Докато тренираха танцуваха с такава страст, сякаш правеха любов на подиума. Движенията им бяха достатъчни, за да придадат на иначе изтърканата фраза “Обичам те” нужното очарование и уникалност.
Да…,те никога не изрекоха тези думи на глас…. - задържа погледа си върху този на Съмър - предполагам, че всеки от тях го виждаше в очите на другия. - последва кратка пауза-По същия начин, ние с теб никога няма да си признаем кои сме всъщност, но очите…..дааа, очите не могат да излъжат!?
Съмър не отговори, приближи се към него, открехна леко вратата, понеже Робин пречеше да се отвори цялата и каза, като се приготви да излезе:
- Знам на какво ти напомня аромата ми!-опита се да отвори, но той силно я захлопна пред нея.
- Признай си тогава! - почти заповеднически отсече той
- Защо трябва да съм първа? - тя дръпна силно вратата, която избута Робин на страни и напусна стаята.
to be continued...
гл. редактор:Тенши
P.S. Да да...(за описанието на танца) въображението ми така се беше развихрило..хихихи!Мерси за хвалбите...Надявам се да продължа да ви радвам все така! :D

Още!Искам да прочета същинския годеж! @.@

“ Голяма каша забърках ” – помисли си преди да завие на дясно за стълбите, докато изведнъж някой отново я издърпа.
“ Пак ли! ” – помисли си, след което се озова в стаята на Серемити.
- Предателки! – започна лекцията си Серемити, направи се на обидена и седна на леглото – Как може вие двете да не ми кажете за този цирк, който се подготвя от няколко дена?
Съмър се засмя невинно и вдигна безпомощно рамене.
- Ще ходиш ли? – полюбопитства и седна до нея на леглото
- Ще ходя, разбира се, как мога да го пропусна! – погледна през прозореца и продължи – Та, от колко часа е?
- Ами, гостите са поканени за десет вечерта, но сигурно всички ще се съберат към единадесет и истинският купон ще почне чак в полунощ! – нареждаше спокойно Съмър сякаш това не я притесняваше ни най-малко.
- Какво? Полунощ ли? – опули се срещу нея Серемити
- Аз мисля да идем след полунощ! – продължи спокойно Съмър без да обърне внимание на втрещената от изненада Серемити.
- Какво говориш? Тогава ще се преобразим! – хвана раменете й и я разтресе, за да въдвори малко ред в мозъка й.
- Няма да е проблем понеже е бал с маски! – извика Съмър, стана и продължи към вратата – Отивам долу преди Уинтър да е повикала полицията!
Серемити се присъедини към нея, излязоха от стаята и едва не се сблъскаха с Перору и Робин, които също бяха тръгнали към салона.
Никой не каза нищо, само си размениха погледи и първи по стълбището заслизаха момичетата, следвани от момчетата.

Шани се беше прибрала и даваше последни разпореждания кое къде да се постави.
Момчетата изнесоха ненужните мебели в просторния гаража, след което наредиха няколко масички по продължението на двете стени на салона, като по средата се откри пространство за дансинга. В дъното пред библиотеката се настаниха оркестрантите и започнаха да настройват инструментите си.
Съмър и Уинтър претичваха от току-що пристигналия бус с цветя и пренасяха пищните букети, а Серемити поставяше чаши и подноси с хапки на всяка от масите.
Навън се смрачи. След като приключиха, всеки отиде да се преоблече.
Перору беше поканил всичките си съученици и куп други познати. Скоро салона се напълни с всевъзможни приказни същества, зазвучаха и първите акорди на валс и всички затанцуваха.
Шани и Мълдър въвеждаха гостите в салона и ги настаняваха на местата им, докато Перору ги посрещаше на входната врата.
- Мери, радвам се, че дойде! Приеми моите съболезнования за приятелката ти! - каза Перору и я покани вътре.
- Приятелка ли?! Тя ми беше приятелка, докато можех да я използвам! Аз не мога да си позволя да имам приятели, прекалено опасно е! - каза с леден тон и се усмихна студено. Обърна поглед към салона, забеляза Шани, облечена в елфическа рокля измамно променяща цвета си от медено към златисто и веднага смени темата:
- Не си мисли, че не знам какво е станало в училище! Риши беше така добър да ме информира!...Да се надявам ли тази вечер да изпълниш плана ни? - не можа да скрие интереса си тя, все пак това беше единствената причина да е тук.
- Сама ще видиш! - опита се да запази интереса й той.
На вратата отново се позвъня и той продължи да посреща прииждащите гости.
Към дванадесет вече всички се бяха събрали, празненството вървеше идеално, всички се забавляваха и Перору реши, че сега е подходящия момент.
Хвана Шани за ръка, двамата се изправиха пред оркестъра и Перору заговори срещу учудения й поглед.
- Щастлив съм, че всички мой приятели присъстват на този необикновен бал! – започна с встъпителна реч – Исках да ви направя свидетели на нещо, за което всички ще говорят, а тези, който не са го видели с очите си, ще отричат!Щастлив съм да обявя годежа си с тази прекрасна жена! – погледа му се премести от сюрпризираните му приятели към не по-малко смаяната Шани. Бръкна в джоба на сакото си, хвана ръката й и годежния пръстен се плъзна по безименния пръст. На дясната й ръка проблясваше светлината от розовия диамант, във формата на звезда.
Лицето й сияеше от щастие и усмивката й стана още по-ослепителна. Тя веднага го прегърна и той я целуна пред всички.
- Не! – викът долетя от дъното на салона.
Всички обърна глави в противоположната посока.
Там стояха трите ангела, които бяха дошли преди минута.
Серемити стоеше най-отпред и хладнокръвно посрещаше, впиващите се в нея, погледи.
to be continued....
гл. редактор: Тенши

Ощееее*гледа като маниачка*

- Серемити, защо се развика? – прошепна смутено Уинтър, но Серемити не й отговори.
- Ще ида да видя какво толкова недоволства това момиче, а ти се погрижи празненството да продължи! – каза Перору усмихна се нежно и тръгна към ангела. Шани беше прекалено замаяна от щастие и го послуша, като даде сигнал на музикантите да продължат.
Едва направил няколко крачки и Мери, цялата горяща от яд, му препречи пътя.
- Какво правиш? Споразумението ни е да я зарежеш! – произнесе с раздразнен глас.
- Споразумението ни отпада! Целта ми вече е друга! - каза набързо той и я отмести от пътя си.
Тя тропна с крак, фръцна се и напусна празненството.
Когато Серемити, видя тръгналия към нея, Перору се стресна и избяга навън.
- Олелеее…! Какво ми стана? Не трябваше да правя това! – приказваше си тя, докато нервно ходеше из градината. – Този предател…! Но, какво ми става? Защо се чувствам толкова раздразнена?...Дано да греша в преценката си за Перору!
Чуха се нечии стъпки и тя побърза да се скрие зад един от чимширите.
Перору огледа градината и забеляза леко подаващите се бели крилца над храста.
Сниши се и го заобиколи тихомълком.
След като шумът от стъпките изчезна, Серемити си отдъхна, обърна се на другата страна и попадна в прегръдката на Перору, който обви ръце около кръста й.
- Хванах те! – отбеляза радостно и я погледна в очите.
- Пусни ме! – извика тя, докато се опитваше да се освободи.
Близостта му я плашеше, тя се чувстваше странно, сърцето й заскача лудо.
Перору погледна към крилото й.
- Виждам, че раната е зараснала!
При тези думи тя престана да буйства и се отпусна. Той усети това и я пусна.
- Защо ми помогна онази вечер на езерото? – попита тя, надявайки се да си отговори на многобройните въпроси, породили се от постъпката му.
- Всеки би помогнал на толкова красив ангел! – очите му излъчваха странна топлина, той посегна и докосна кичур от косата й.
- Перору! – чу се гласът на Шани, но той не помръдна.
- Какво правиш?- шепнеше Серемити – Отиди при нея! – подкани го и се опита да го избута от храста.
Изведнъж той я хвана за ръката, дръпна я към себе си и каза:
- Обещай, че ще се върнеш вътре!
Тя заогъва ръката си, не искаше да му се подчини, виковете на Шани зачестиха и тя се принуди да му обещае. В този миг той я пусна и отиде при Шани.
След няколко минути Серемити се върна вътре, видя Съмър на една от масите и тръгна на там.
- Къде е Уинтър? – попита тя, седна до нея, но отговор така и не дойде. Наложи се да повтори въпроса си още веднъж, за да привлече вниманието на Съмър.
- А, ами..преди малко се шмугна в тълпата и от тогава не съм я виждала! – отговори тя след кратка пауза, а погледа й не преставаше да блуждае наоколо – Да си виждала Робин?
- Не!..Защо питаш? – полюбопитства Серемити, но Съмър вече беше тръгнала към Перору. Двамата си размениха няколко думи, след което тя напусна салона.
- Супер всички ме зарязаха! – измърмори недоволно Серемити и отпи от пълната чаша с шампанско пред нея.

Уинтър беше излязла в градината на чист въздух, погледа й се плъзна по заспалите цветя.
- В “Рая” сигурно е по-красиво! – зад нея се чу гласът на Мълдър
- Да! – тя се обърна – Но тук има неща, каквито не съм виждала!
Мълдър се приближи бавно, за да не я изплаши и каза:
- Моля те, искам да видя брат си! Много те моля, трябва да ме заведеш в “Рая”!
- Не мога, това е строго забранено! И без това брат ти не е в “Рая”! – отвърна Уинтър
- Да не искаш да кажеш, че е в….?! – не довърши той и лицето му потъмня от отчаяние.
- Не, разбира се! Обещавам ти, че ще потърся къде може да е и утре вечер ще ти кажа! – колебливо постави ръка на рамото му.
- Благодаря ти! – каза Мълдър и постави ръката си на нейната. Тя бързо я отмести.
За да прекъсне нелепото мълчание, той се представи, понеже до сега не се бяха запознали, но тя го прекъсна:
- Знам всичко за теб!
- Проучвала си ме!? И защо? – учуди се той
- За да мога да ти помогна.
- Значи знаеш за нея? – попита Мълдър, а тя кимна – Вероятно си се досетила, че тя беше причината да намразя жените. След като разби моето сърце и на брат ми, нямаше как да допусна това да се повтори. Но когато съм с теб, не изпитвам омраза.
- Това, че съм с крила не значи, че не съм жена!
От вътре се чу музика и Мълдър каза:
- Всяка жена обича да танцува, нали? –подаде ръката си и зачака.
Уинтър го погледна, помисли за секунда и му отговори, като положи нейната върху неговата. Двамата се отправиха към дансинга.
to be continued...
гл. редактор: Тенши

Горчиво!Бис!Ощееееееееееееееееее :bounce:

Ихааа :lol!:
Ощеее :lol!:

Ееее, моя милост най-сетне се накани да прочете най-обсъжданата история в тоз форум и честно да си призная потресена съм. Наистина невероятна история. Прочетох всичко буквално на един дъх и толкова много ми хареса, че още не мога да се осъзная. shnolichka спечели си още един фен, който вече ще следи редовно какво става по-нататък. Поздравления за чудесната работа! ;)

Ух, а моя милост се бави с редакцията на следващата глава. :suspect: Извинявам се, ама днеска имам гадно контролно по немски и цял ден с това ще се занимавам. Обещавам довечера да я редактирам. :roll:

Plama_chan радвам се, че работата ми е успяла да те плени! :D
За мен е важно да знам дали това, което правя си струва, ако да то тогава ще продължавам в същия дух, ако не по-добре да не мъча вас и себе си.
Досега вие ми доказвате, че си струва, така че няма да спирам да пиша!
tenshi, нали знаеш, първо училището и след това редакцията! ;)

Светлината от коридора си проправи път в непрогледната стая и огря, гърчещото се в конвулси, тяло на пода. Съмър се втурна към него, обърна го и извика притеснено:
- Робин! Какво ти става?
Лежеше превит на пода, притискайки силно ръце към гърдите си, дишайки все по-тежко. Дрехите му жадно попиваха избиващата пот, цветът на очите му преливаше от златист в кафяв, а устните му бяха силно напукани, почти бели.
Той я погледна и се усмихна вяло.
- Не ти ли казах, че прекарвам всяка вечер, борейки се с вълка в мен?! – сви се под поредната, раздираща душата му, вълна – Всяка, една моя вечер е изпълнена с болка! – произнесе с прегракнал глас.
- Кажи ми, какво да направя? – Съмър повдигна сгърченото му лице.
- Предполагам… същото като миналия път!
Без да се замисля веднага го прегърна, ударите на сърцето й усмириха неговото. В нейните прегръдките той отново се прероди. Няколко минутния покой бе прекъсната изведнъж от поредното стенание на Робин.
- Ау, ах! – отново се хвана за гърдите и се преви театрално. Очите й се изпълниха с безпомощност и той продължи – За Бога направи нещо, това не действа! – метна се отново на земята и се запремята.
- Ами... не знам… миналият път те прегърнах... и …! – припомни си и извърна свенливо погледа си настрани при спомена.
Викът на Робин я стресна, сценката, която разиграваше, беше доста реалистична и тя дори не се усъмни в реакциите му.
- Какво искаш? Да умра от болка ли?! – подкани я нетърпеливо той.
Тя не се замисли, приближи се и го целуна.
Изведнъж по гърба си усети приплъзващите му се ръцете. Разтвори изненадано очи, отскубна се от него, стана и се отдръпна.
- Само се пошегувах! – засмя се той
В очите й припламнаха гневни пламъчета, хвана две калъфки от леглото и ги метна по него.
- Искаш да си играем значи? Тогава си отивам! – обърна му гръб и тръгна да излиза.
Той набързо стана и застана между нея и вратата.
- Ако си отидеш, болката отново ще се върне! Моля те, остани! – тя го погледна недоверчиво, а той заяви – Без повече шеги! – щом забеляза разбирането и съгласието й да остане, продължи – Изчакай ме, само ще се преоблека и ще слезем при останалите!
Тръгна към банята, като съблече мократа си тениската.

Серемити стоеше все още сама на масата и гледаше вече третия танц на Уинтър и Мълдър. Погледа и се прокрадваше и върху сияещата от щастие Шани, която показваше искрящия пръстен на всички момичета.
За миг се загледа върху празната чашата пред нея, въздъхна и си каза:
- Не трябваше да идвам! – и доби отегчително изражение.
- Напротив!
До болка познатия глас долетя зад гърба й. Той побърза, хвана ръката й и я повлече към останалите танцуващи двойки на дансинга.
- Перору, какво правиш? – попита тя и се задърпа като вързано кученце.
- Искам да танцувам с теб, толкова ли съм ти неприятен? – издърпа я към себе си и я понесе плавно в ритъма на блуса.
Престана да се съпротивлява и го последва, все пак беше един танц, но напрежението в погледа й остана. Трескаво блуждаеше из многобройните лица, сърцето й се беше свило от притеснение и въпреки че търсеше Шани, се надяваше да не я види. Забеляза Съмър и Робин на вратата.
- Къде е Шани? – не издържа и го попита.
- Отиде да види едни нейни приятелки навън! – замълча за секунда и продължи с по-мек тон – Помислих, че повече няма да те видя и за това се сгодих за Шани. Истината е, че не я обичам! Тази вечер ти дойде при мен! Нима това не значи нещо?
– Усмихна се непринудено като дете, което е намерило любимата си отдавна изгубена играчка.
- Нищо не значи… и не си прави погрешни изводи, не съм дошла заради теб! – каза студено и го настъпи по крака. Той не издаде и звук, а само преглътна мълчаливо болката и смръщи вежди.
- С какво толкова съм те засегнал? Какво да направя, за да престанеш да ме мразиш? – погледна я умолително, на лицето му се изписа решителност, която тя не беше виждала до сега.
На лицето й грейна победоносна усмивка, усети, че го държи в ръцете си и започна:
- Само едно нещо, прекрати… – прекъснаха я изведнъж.
Пред замлъкналия оркестър изкочи едно момче и гласът му се понесе из цялата залата.
- Точно след пет минути слънцето ще изгрее и всички ще си свалим маските!
Всички заръкопляскаха и развълнувано възкликваха, докато отброяваха последните минути.
Уинтър се изниза набързо и излезе през входната врата.
Съмър тръгна след нея, но Робин я хвана за ръката.
- Пусни ме или ще те сритам не където трябва! - изсъска му тя и той се подчини.
Серемити се отскубна от Перору и изтича към езерото. Той извика след нея и я последва.
Пристигна на езерото и се опита да се скрие зад едно дърво, но той бързо я настигна, като не и даде възможност да изчезне.
- Искам да видя лицето ти! Последният път не махнах маската ти, понеже исках сама да ми го покажеш! – извика, като скъсяваше дистанцията между тях.
- Моля те, върви си, остави ме! – извика притеснено тя, като наблюдаваше как звездите избледняват една по една. От изток се надигаха сияйните лъчи на слънцето.
Изведнъж Пегасус се появи и се вряза между двамата. Обърна се към Перору и застана в отбранителна позиция.
- Бързо, съсредоточи се и изчезни! –извика й той
- Не мога!
- Можеш, вече си го правила! – подкани я пегаса и продължи – той не трябва да разбере коя си! Хайде!
Тя затвори очи, вдиша утринния дъх на гората и на нейно място се появиха хиляди сребристи пеперуди, които се разпиляха във въздуха като парчетата от счупена ваза.
Когато отвори очи установи, че се е пренесла обратно в нейната стая.
to be continued...
гл. редактор: Тенши
P.S. Това е края на главата. Ето и заглавието на другата ^Млечните мустачки, Шалчето и Знамението!^-І.
Ох, големи мъки голямо нещо докато я напиша тая глава(за настоящата става на въпрос). Трябваше да я пиша почти цялата втори път. Понеже компа ми беше посетен от г-н "Токов удар" и аз както се бях залисала забравих да сейвна....(досещате се после какво ми беше). Но не си легнах после докато не я написах!

Уха,уха,уха!Ощеееееееееееееееееееееее :heart: :heart: :heart: :heart:

Супер! Много се радвам на Съмър и Робин, а на Перору още повече - егати образа! Мммм shnolichka, може да ми казваш Плама. :)

Поради проточилото се бал всички спаха до обяд, а някои и до след обяд.
Вратата се трясна, Серемити отвори сънено очи, шумните гласове на Уинтър и Съмър огласиха стаята. Пак спореха за нещо. Тя се опита да ги игнорира и се обърна на другата страна. Изведнъж Съмър скочи на леглото и го разтресе цялото, като я подкани да става. Не обърна внимание и продължи да лежи със затворени очи. С един замах Уинтър я отви, одеалото се издигна във въздуха и падна върху Съмър. Тя не се спря до там и я разтърси на няколко пъти за раменете, а в същото време Съмър се опитваше да се освободи от тежката завивка. Не обръщаше внимание на роптежите и мрънканията й и докато не отвори напълно очи, не я остави намира.
- Ето, какво ще кажеш?
Серемити първо примижа, за да фокусира картината, която Уинтър беше поставила буквално под носа й, след което изказа положителното си мнение и отново прегърна калъфката.
- “Аха, хубава е!” – повтори разочаровано Уинтър и се намръщи.
- Аз съм на същото мнение! – обади се Съмър с наелектризирана от махнатото одеало, коса.
Уинтър ги погледна свирепо, остави внимателно готовата картината на Ники настрани и се впусна в атака. С едно движение измъкна калъфката на Серемити от прегръдката й и започна да налага, лишените от всякакво чувство за изкуство момичета.
Войната с калъфки започна. Въздухът се изпълни с бели пухести пера, носещи се из цялата стая, които като сняг на парцали падаха върху предметите в стаята.
Трите сключиха негласно примирие, веднага щом влезна Шани и само приплъзващите се към земята перца останаха като следа от предишната битка.
- Ники се обади да ни покани утре на рождения си ден! – съобщи им Шани и огледа останките от тайфуна, който се вихреше до преди малко.
- Йеее… пак ще има купон! – подскочи въодушевено Съмър върху леглото.
- Не ти ли беше достатъчен снощния? – каза мрачно Серемити
- Вие присъствахте ли?... Понеже не ви видях! – замисли се Шани
- Хаха… и как ще ни видиш? Нали всички бяхме с маски! – почеса се зад врата Серемити, сръчка останалите и те започнаха да се смеят.
Шани се похвали с годежа си и им показа пръстена.
- Леле, колко е голям, направо може да си докараш гръбначно изкривяване! – изкоментира Съмър, съзерцавайки хипнотизирано пречупващата се светлина.
Всички се разсмяха. След това Шани побърза да напусне компанията им, понеже с Перору щели да излизат из града.
- Мисля, че знам какво ще подаря на Ники! – каза Уинтър и погледна към, подпряната на стената, картина.
Съмър зацъка с език, поклати глава и заяви:
- Уини, ти си безнадежден случай! Искаш да изплашиш момчето ли?
Предвкусваща задаващата се буря, Серемити побърза да се отдалечи към гардероба.
Уинтър направо издивя, гътна дразнещия я обект на леглото и започна да й прилага смъртоносни хватки. Разхвърча се перушина, а Серемити се облече набързо и излезе.
Пристъпи към кухнята и на вратата се появи Перору.
- Ето те и теб най-накрая! Искам да изчистиш стаята ми! – заповяда и се приближи.
Серемити се приготви да му отвърне, вдигна показалеца си във въздуха, но той я изпревари:
- Знаеш какво може да се случи, ако не ми се подчиниш! Сега излизам с Шани и щом се върна искам стаята ми да блести от чистота! Разбра ли?
Очите му бяха обвити в лед и Серемити почувства студения дъх на омразата.
“Къде изчезна топлия поглед? Къде отиде топлата му усмивка? Това не е вчерашния Перору!”
- Да не забравя, подаръка ти! – сети се изведнъж и отиде до кухнята.
Серемити се учуди и надеждата се върна при нея.
to be continued....
гл. редактор: Тенши
P.S. Добре, Плама, Плами, Пламче....хихи :D
Че се сетих нещо във връзка с имената. Имах съученичка, която се казваше Камелия, а аз все и виках Карамелия...хихи.
Та я да видим сега....Кой ще отгатне какъв ще е подаръка на Перору?!Ако има желаещи да пишат! ;)

Хихи... става все по-интересно. Ама тоя бой с възглавници направо ме уби :lol:

Много хубаво става, Петя, продължавай в същия дух!